Последно сбогом на Бенедикт XVI. Папата: нека радостта ти сега бъде пълна!
Салваторе Чернуцио - Светла Чалъкова - Ватикана
Искаме, като църковна общност... да поверим нашия брат в ръцете на Отца: нека тези ръце на милостта намерят неговият светилник запален с маслото на Евангелието, което той разпръсна и свидетелства през живота си
Звуците на органа се разнасят по площада, камбаните бият повече от десет пъти, тълпата издига все по-големи аплодисменти. В 8.45 на площад „Свети Петър“, където днес папа Франциск отслужи погребението на Бенедикт XVI, дъбовият ковчег на почетния папа влизе в процесия. Ковчегът е поставен върху килим пред олтара на площад „Свети Петър“. Личният секретар на почетния папа, монсеньор Георг Генсвайн, седнал на първата редицата, от ляво на олтара, заедно с богопосветените от Memores Domini, които се грижеха за папата в манастира Mater Ecclesiae, и други членове на това, което е известно като „папското семейство“, отваря Евангелието и коленичейки го поставя върху дървения ковчег, който целува. Вчера вечерта, след затварянето на базикиликата, се състоя ритуалът по затварянето на ковчега: ковчегът е троен, първият е от кипарис, втория от цинк и третия от дъб. Вътре в него са поставени поставени медалите и монетите, сечени по време на понтификата, палиумите на архиепископа митрополит на Мюнхен и Рим, а след това нотариалния документ, който описва накратко понтификата на папа Ратцингер, в метален цилиндър. Образът на дървения ковчег с Божието Слово върху него бързо напомня за погребението на Йоан Павел II, което по онова време отслужи кардинал Йозеф Рацингер.
Хиляди са присъстващите на площад „Свети Петър“
Междувременно пред базиликата „Свети Петър“, седнали, изправени, в центъра, отстрани и зад бариерите има хиляди хора от всички възрасти и националности. Те са млади хора – много млади хора – миряни и преди всичко свещеници, след това семейства, монахини, групи от Италия и Германия, със знамена и транспаранти. Те се бяха наредили на опашка от 5.30 ч., подложени на бързи проверки, в бронирания от полицията Рим и обвит в гъста мъгла в ранните зори. След като отдадоха почит на тялото на почетния папа, изложено в продължение на три дни в базиликата, вярващи и поклонници се стекоха на площад „Свети Петър“, заедно с власти и граждански представители от различни страни, както и икуменически делегации. На литургията ,като представител на Католическата църква в България, монсеньор Христо Пройков, председател на Католическата епископска конференция в страната, а Българската православна църква бе представена от протойерей доц. д-р Иван Иванов, председател на българските църковни общини в Италия и преподавател в Богословския факултет на СУ „Свети Климент Охридски. Атмосферата е молитвена, аплодисментите - бурни, но „скромни“. „Скромно“ погребение, каквато беше волята на самия Бенедикт.
В края на литургията, Франциск председателства обреда на Ultima Commendatio (последната препоръка) и Valedictio (сбогуването). След това ковчегът на почетния папа с бе върнат обратно в базиликата Свети Петър, а след това бе занесен във Ватиканската крипта за погребение. По време на частен ритуал, около ковчега бе бъде поставена лента с печатите на Апостолическата камара, Папския дом и Литургичната служба. След това кипарисовият ковчег бе поставен в по-голям цинков ковчег, който бе заварен и запечатан. На свой ред, ковчега бе поставен в друг ковчег от бук и поставен на мястото, заемано преди това от ковчега на Свети Йоан Павел II.
Предлагаме ви пълният текст на проповедта на папа Франциск за погребението на почетния папа Бенедикт XVI.
*******
„Отче, в Твоите ръце предавам духа си” (Лука 23, 46). Това са последните думи, които Господ каза на кръста; последната му въздишка - можем да кажем - способна да потвърди това, което характеризира целия му живот: непрекъснато предаване в ръцете на неговия Отец. Ръце на прошка и състрадание, на изцеление и милост, ръце на помазание и благословия, които го подтикнаха да се предаде и в ръцете на своите братя. Господ, открит към историите, които среща по пътя си, се оставя да бъде изваян от Божията воля, поемайки всички последствия и трудности на Евангелието до степен да види ръцете си наранени от любов: «Вижте ръцете ми», Той каза на Тома (Йоан 20, 27), и го казва на всеки от нас. Ранени ръце, които се протягат и не спират да се предлагат, за да можем да познаем любовта, която Бог има към нас и да повярваме в нея (вж. 1 Йоан 4, 16).
„Отче, в Твоите ръце предавам духа си“ е поканата и програмата на живота, която нашепва и иска да моделира сърцето на пастира като грънчар (вж. Исаия 29, 16), до същите чувства на Христос Исус (вж. Фил. 2, 5). Безвъзмездно посвещение в служба на Господ и на Неговия народ, произтичащо от приемането на напълно безвъзмезден дар: „Ти принадлежиш на мен... ти принадлежиш на тях“, промълвява Господ; „Ти си под закрилата на ръцете ми, под закрилата на сърцето ми. Остани в дланите ми и ми дай своите". Това е Божието снизхождение и Неговата близост способна да се постави в крехките ръце на Неговите ученици, за да нахрани Неговия народ и да каже с Него: вземете и яжте, вземете и пийте, това е Моето тяло, което се предлага за вас (вж. Лука 22, 19).
Молитвено посвещение, което е оформено и мълчаливо, пречистено между кръстопътищата и противоречията, с които пастирът трябва да се сблъска (вж. 1 Петр. 1, 6-7) и доверителната покана да пасе стадото (вж. Йоан 21, 17). Подобно на Учителя, той носи на раменете си умората от ходатайството и изтощението на помазанието за своя народ, особено там, където доброто трябва да се бори и където братята и сестрите виждат достойнството си застрашено (вж. Евреи 5, 7-9). В тази среща на застъпничество, Господ създава смирението, способно да разбира, приема, да се надява и да залага отвъд недоразуменията, които това може да предизвика. Невидима и неуловима плодотворност, която произтича от знанието в чии ръце се е поверил (вж. 2 Тим. 1, 12). Молитвено и обожаващо доверие, способно да тълкува действията на пастира и да адаптира сърцето и решенията му към Божиите времена (вж. Йоан 21, 18): «Пастир означава да обичаш, а да обичаш също означава да си готов да страдаш. Да обичаш означава: да дадеш на овцете истинското добро, храната на Божията истина, на Божието слово, храната на Неговото присъствие”.
Отдаденост, поддържана от утехата на Духа, Който винаги го предшества в мисията му: в страстното търсене да предаде красотата и радостта на Евангелието (вж. Апостолическо насърчение Gaudete et exsultate, 57), в плодотворното свидетелство на онези, които, като Мария, остават по различен начин в подножието на кръста, в този болезнен, но здрав мир, който нито атакува, нито поробва; и в упоритата, но търпелива надежда, че Господ ще изпълни обещанието Си, както е обещал на нашите отци и на Своето потомство во веки (вж. Лука 1, 54-55).
Ние също, здраво свързани с последните думи на Господ и със свидетелството, белязало Неговия живот, искаме, като църковна общност, да следваме Неговите стъпки и да поверим нашия брат в ръцете на Отца: нека тези ръце на милостта намерят неговият светилник запален с маслото на Евангелието, което той разпръсна и свидетелства през живота си (вж. Мат. 2, 6-7).
Свети Григорий Велики, в края на Пастирското правило, приканва свой приятел да му предложи тази духовна компания: «В разгара на бурите на моя живот, аз се утешавам от доверието, че твоите молитви ще ме държат на повърхността и че, ако тежестта на грешките ми ме събори и унизи, ти ще ми дадеш помощта на твоите заслуги, за да ме облекчиш“. Това е съзнанието на пастира, че не може да носи сам това, което в действителност никога не би могъл да понесе сам и затова знае как да се остави на молитвата и на грижите за поверените му хора. Верният Божи народ е този, който, събран заедно, придружава и поверява живота на този, който е бил негов пастир.
Подобно на жените от Евангелието при гроба, ние сме тук с аромата на благодарност и елея на надеждата, за да му покажем още веднъж любовта, която не е изгубена; искаме да го направим със същото помазание, мъдрост, деликатност и всеотдайност, които той успя да даде през годините. Искаме заедно да кажем: „Отче, в твоите ръце предаваме духа му“.
Бенедикт, верни приятелю на Младоженеца, нека радостта ти бъде съвършена, когато чуеш гласа Му окончателно и завинаги!
(dg/vatn)
Photogallery
