Връзката между Ратцингер и Свети Августин: „Водач за живота ми като богослов и пастир“
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана
Бенедикт XVI и Свети Августин. Мисълта и богословието на 264-ия наследник на Петър са пропити от ученията и писанията на великия Отец на Църквата, но Йозеф Ратцингер още като студент усеща близост с личността на епископа на Хипон. Той подхранва особена набожност и благодарност към тази фигура, която чувства много близка за ролята, която изигра в живота му като богослов, свещеник и пастир. Той каза това няколко пъти по време на своя понтификат. В последната от своите пет катехези, които той посвети на него - между януари и февруари 2008 г. - в цикъла от общи аудиенции, в които той говори за отците на Църквата, пред гроба на Свети Августин в Павия, през април на същата година, а преди това пред студентите от Римската семинария на 17 февруари 2007 г. По време на първите си години на философско и богословско обучение, през втората половина на 40-те години, той е особено привлечен от фигурата на Свети Августин и от онова негово тревожно вътрешно пътуване, предприето, за да повярва и разбере и в същото време да разбере и повярва, накратко, да накара вярата и разума да диалогират. Диалог, който Ратцингер продължи и разви през целия си живот.
Очарованието на човешката история на епископа на Хипон
„За мен беше очарователна преди всичко голямата хуманност на Свети Августин – обяснява Бенедикт XVI през семинаристите – който не е имал възможността просто да се идентифицира с Църквата, защото е бил катехумен от самото начало, а трябваше да се бори духовно да намери постепенно достъп до Божието Слово, до живота с Бог, до великото „да“, казано на неговата Църква“. И по-специално онова, което поразява Ратцингер е личната история на философа от Тагасте, „този толкова човешки път, където дори днес можем да видим как започваме да влизаме в контакт с Бог, как всички съпротивления на нашата природа трябва да бъдат взети на сериозно и след това да бъдат канализирани, за да стигнат до великото „да“ на Господ. Така неговото много лично богословие ме спечели, развито преди всичко в неговото проповядване”.
„Августиновата” теза в богословието
Връщайки се назад във времето, в кариерата като учен, богослов и учен на Ратцингер и в личния му живот, фигурата на епископа на Хипон винаги е присъстваща. Именно с дисертация за връзката между Божия народ и тялото на Христос при Августин – „Хората и Божият дом в доктрината на църквата на Свети Августин“ – през 1953 г. обещаващият Йосиф, вече свещеник и брилянтен академик, изхождайки от това, което Църковният учител пише в „Изложение върху Псалм 149“, получава диплома по богословие от Мюнхенския университет. Тезата е публикувана и в предговора към италианското издание от 1978 г. Ратцингер очертава централния резултат от своето изследване, като уточнява, че „Христологичният препрочит на Стария Завет и животът на тайнствата, съсредоточен върху Евхаристията, са двата основни елемента във виждането на Августин за Църквата”.
Желанието за съзерцателен живот
Но има още един аспект от живота на Свети Августин, който Бенедикт XVI пожела да подчертае по време на посещението си в Римската семинария по случай празника на Дева Мария на доверието: желанието му да живее, първоначално „чисто съзерцателен живот, да пише други философски книги…, но Господ не го искаше, той го направи свещеник и епископ и така останалата част от живота и работата му, се разви по същество в диалог с много обикновени хора. От една страна, той винаги трябваше лично да намира смисъла на Писанието и, от друга, да има предвид капацитета на тези хора, техния жизнен контекст и да стигне до реалистично и в същото време много дълбоко християнство. Ратцингер желаеше същото: да се оттегли от обществения живот, за да се посвети на медитация и учене. Префект на Конгрегацията за доктрината на вярата от 1981 г., той многократно отправя молби за напускане, които Йоан Павел II не приема.
Първата му енциклика: Deus caritas est
Избран за папа на 16 април 2005 г., няколко месеца по-късно, на Рождество Христово, Бенедикт XVI даде на Църквата първата си енциклика Deus caritas est, посветена на християнската любов. Отново е вдъхновен от свети Августин. Желанието му да „говори за любовта, с която Бог ни изпълва и която трябва да предаваме на другите“ го изразява в дискусия, разделена на две големи части, „дълбоко свързани една с друга“. Първата с по-спекулативен характер, с коя той иска да изясни, в началото на своя понтификат, „някои съществени данни за любовта, която Бог, по тайнствен и безвъзмезден начин, предлага на човека, заедно с вътрешната връзка на това Любов с реалността на човешката любов; втората част с „по-конкретен характер“, се съсредоточава на „църковното упражняване на заповедта за любовта към ближния“. В параграфа, предшестващ заключението, е поместен синтез на понятието за любовта, единствената светлина, „която винаги осветява тъмния свят отново и ни дава смелостта да живеем и да действаме“. „Любовта е възможна и ние можем да я практикуваме, защото сме създадени по Божия образ. Да живеем любовта и по този начин да позволим на Божията светлина да влезе в света, това е, към което бих искал да поканя с тази енциклика“.
Поклонник на гроба на Свети Августин
На 22 април 2007 г., по време на посещение в Павия, Бенедикт XVI изясни още повече колко близък чувства свети Августин. С дълбоко вълнение, в базиликата „Свети Петър“ в Чел д'Оро, където се съхраняват тленните останки на „доктора на благодатта“, той разкри, че е било неговото желание да се преклони пред тях: „За да изразя както почитта на цялата Католическа църква към един от нeйните най-велики „отци“, така и моята лична преданост и благодарност към този, който изигра толкова голяма роля в живота ми като богослов и пастир, но дори бих казал преди всичко като човек и свещеник“. И пред гроба на епископа на Хипон, видимо развълнуван, папа Рацингер също пожела „символично да връчи на Църквата и на света“, първата си енциклика, „до голяма степен задължена на мисълта на Свети Августин, който беше влюбен в любов на Бог и я възпя, размишляваше върху нея, проповядваше я във всичките си писания и преди всичко я свидетелстваше в пастирското си служение”. Бенедикт XVI също така заяви, че „съвременното човечество се нуждае от това съществено послание, въплътено в Христос Исус: Бог е любов“ и че „всичко трябва да започне оттук и всичко трябва да води тук: всяко пастирско действие, всяко богословско отношение“ и че „всички харизми губят тяхното значение и стойност без любовта, благодарение на която вместо това всеки допринася за изграждането на мистичното Тяло Христово“. Добавяйки, че посланието, „което свети Августин и днес повтаря на цялата Църква“ е, че „Любовта е душата на живота на Църквата и на нейното пастирско действие“.
„Августински“ символ в папския герб
И не бива да се забравя, че за своя папски герб Бенедикт ХVІ избра, наред с други символи, мида, също с августински смисъл. Всъщност тя припомня легенда, чийто главен герой е философът от Тагасте. Говори се, че Августин, размишлявайки върху Троицата, един ден, разхождайки се по плажа, видял дете, което непрекъснато вадило вода от морето с черупка и след това я изливало в дупка, изкопана в пясъка, и го помолил за обяснение. Детето отговорило, че иска да постави цялото море в тази дупка. Августин отвърнал, че това е невъзможно, а детето отговорило, че точно както не е възможно да се излее цялото море в дупката, по същия начин е невъзможно неговата малка човешка глава да побере тайните на Бог и Троицата. „Августин разбира, че става дума за неговото безполезно усилие да се опита да внесе Божията безкрайност в ограничения човешки ум – се чете в страницата, която порталът Vatican.va посвещава на герба на Бенедикт XVI -. Легендата има очевидна духовна символика, за да ни покани да познаем Бога, макар и в смирението на недостатъчните човешки способности, черпейки от неизчерпаемостта на богословското учение”.
Статуята на Свети Августин в манастира Mater Ecclesiae
Впечатляващо е, че в параклиса на манастира Mater Ecclesiae, във Ватиканските градини, където Бенедикт XVI живя през последните малко по-малко от десет години, има и статуя на Свети Августин. Вижда се пред олтара. Това е древен дървен симулакрум, с видими знаци оставени от времето; епископът на Хипон е представен с одежди на прелат. Няма съмнение, че той е големия отец на Църквата, в краката му има дете, което държи в ръцете си мида. То е главният герой на онази августинска легенда, която Бенедикт XVI пожела да припомни в собствения си герб с мида, която присъства и в герба на древния манастир Шотен, близо до Регенсбург, към който Йозеф Рацингер се чувстваше духовно много привързан, а също така е символа на поклонника. Точно там, където завърши земното поклонничество на Бенедикт XVI, свети Августин сякаш свидетелства за това, което Йозеф Рацингер даде на света
