Ангел Господен: да помним и пазим Божиите дарове

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

След проведената тържествена литургия в базиликата „Свети Петър" за тържеството Богоявление, папа Франциск припомни, че Влъхвите или Мъдреците от Изтока са известни „с даровете, които са донесли". Но преди всичко „те получават три дара, които се отнасят и до нас".

Призоваването

На неделната молитва Ангел Господен, папата подчерта, че първият дар е призоваването. Влъхвите, обясни папата, не са го предусетили „защото са чели Писанието или защото са имали видение на ангели, а докато са изучавали звездите. И те са тръгнали на път към това, което не са знаели".

Образовани и мъдри, те са били привлечени повече от това, което не са знаели, отколкото от онова, което вече са знаели. Отворени към това, което не са познавали. Те са се почувствали призовани да отидат отвъд, не са се чувствали щастливи, оставайки там: не, те са били призовани да отидат по-нататък. И това е важно и за нас: ние сме призовани да не се задоволяваме, да търсим Господа, излизайки от нашите удобства, като вървим към Него с другите, потапяйки се в действителността. Защото Бог зове всеки ден, тук и днес. Бог ни зове, всеки един от нас, всеки ден, зове ни тук и ни зове днес, призовава ни в нашия свят.

Проникновението

Вторият дар, който получават Мъдреците, е проникновението. Папата подчерта, че „те не се оставят да бъдат измамени от Ирод“ и знаят как да правят разлика „между целта на пътуването и изкушенията, които се срещат по пътя“. Колко важно е да знаем как да различаваме целта на живота от изкушенията по пътя!

Да знаем как да се откажем от това, което съблазнява, но води по лош път, за да разберем и да изберем Божиите пътища! Проникновението е велик дар и човек никога не трябва да се уморява да го измолва в молитвата.

Изненадата

Папата посочи, че Влъхвите ни говорят за трети дар: изненадата. След дълго пътуване, те намират „Младенеца с майка Му", нежна сцена, но „не изненадваща".

Те приемат Божията изненада и изживяват с удивление срещата с Него, обожавайки го: в малкото дете те разпознават лицето на Бог. По човешки, всички ние сме склонни да търсим величието, но е дар да знаем как наистина да го намерим: да можем да намерим величието в малкото, което Бог толкова обича. Защото Господ се среща така: в смирението, в тишината, в преклонението, в малките и в бедните.

Призоваването, проникновението, изненадата.  Папата заключи, че „днес би било хубаво да си припомним тези дарове, които вече сме получили: да си помислим кога сме почувствали призива на Бог в живота си; или кога, може би след много усилия, ние сме успели да различим гласа Му; или още някоя незабравима изненада, която Той ни е поднесъл, удивлявайки ни”.