Ангел Господен: да оставим всичко, за да следваме Исус

Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Вървете след Мене! И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него” (Мт. 4, 19-20). Подобно на първите ученици, към които Исус отправя поканата „Вървете след Мене!”, в живота на всеки мъж и жена настъпва момент на решителната среща с Господ.

Светлина, запалена в сърцето

Папа Франциск припомни това на молитвата Ангел Господен, като коментира евангелския откъс от Матей за тази трета неделя от обикновеното време (Мт. 4, 12-23). Папата посочи, че „с Исус винаги е така: по някакъв начин човек започва да усеща Неговото очарование; тогава опознаването може да стане по-лично и да запали светлина в сърцето”.

Смелостта да оставим

Но рано или късно идва моментът, в който трябва да оставим всичко, за да Го последваме (ст. 22). И тогава трябва да решаваме: дали да оставя някои сигурни неща и да тръгна на ново приключение, или да остана там, където съм? Това е решителен момент за всеки християнин, защото тук е заложен смисълът на всичко останало. Ако човек не намери смелост да тръгне на път, има риск да остане зрител на собственото си съществуване и да живее вярата наполовина.

Папата подчерта, че „да бъдеш с Исус изисква смелостта да оставиш. Какво?“. Ето и думите на Франциск:

Със сигурност нашите пороци и нашите грехове, които са като котви, които ни държат на брега и ни пречат да отплаваме. Но също така трябва да изоставим това, което ни пречи да живеем пълноценно, като страховете, егоистичните сметки, гаранциите да останем на сигурно, снижавайки стойността.

Време за Господ и за ближния

Папата попита: „има ли нещо, от което Исус иска да се откажа? Какви са материалните неща, начин на мислене, навици, които трябва да изоставя, за да Му кажа наистина „да“? Франциск насърчи да се откажем от времето, което губим за толкова много безполезни неща, за открием например красотата на моментите, отделени за служение спрямо ближния, уморително, но възнаграждаващо; или за да посветим време на молитвата, за да растем в приятелство с Господ:

Мисля си и за някое младо семейство, което оставя спокойния живот, за да се отвори за непредвидимото и прекрасно преживяване на майчинството и бащинството; това е жертва, но е достатъчно да погледнем децата, за да разберем, че е било правилно да оставим определени навици и удобства. Мисля си за някои професии, например на лекаря или на здравния работник, които са се отказали от толкова много свободно време, за да учат и да се подготвят, и които сега правят добро, като посвещават много часове от деня и нощта, много физическа и умствена енергия на болните.