Ангел Господен: да научим езика на любовта, който е полагане на грижи
Маня Кавалджиева – Ватикана
Предаваме ви пълния текст на обръщението на папа Франциск:
„Скъпи братя и сестри, добър ден и Честита Нова Година!
Началото на новата година е поверено на Пресвятата Дева Мария, която днес честваме като Божия Майка. През тези часове нека призовем нейното застъпничество по-специално за почетния папа Бенедикт XVI, който напусна този свят вчера сутринта. Нека се обединим всички заедно, с едно сърце и една душа, за да благодарим на Бога за дара на този верен служител на Евангелието и на Църквата. Наскоро видяхме по телевизията, в предаването „По Негов образ", цялата дейност и живот на папа Бенедикт.
Докато все още съзерцаваме Мария в пещерата, където се е родил Исус, можем да се запитаме: на какъв език ни говори Светата Дева? Как говори Мария? Какво можем да научим от нея за тази година, която започва? Можем да кажем: „Богородице, научи ни какво трябва да правим през тази година".
Наистина, ако наблюдаваме сцената, която ни представя днешната литургия, забелязваме, че Мария не говори. Тя приема с удивление тайнството, което преживява, пази всичко в сърцето си и най-вече се безпокои за Младенеца, който – казва Евангелието – „беше положен в яслите“ (Лука, 2,16). Този глагол „полагам“ означава полагам грижа и ни казва, че езикът, присъщ на Мария, е езикът на майчинството: полагам с нежност грижа за Детето. Това е възвишеността на Мария: докато ангелите празнуват, пастирите пристигат и всички възхваляват Бога на висок глас за станалото събитие, Мария не говори, не разказва на гостите какво й се е случило, не иска да прави впечатление – ние обичаме да правим впечатление! – обратно, тя поставя на главно място Младенеца, като се грижи за Него с любов. Една поетеса написа, че Мария „умееше и да мълчи тържествено, [...] защото не искаше да губи от погледа си своя Бог“ (Алда Мерини, „Среща с Исус“, Милано 2001, 114).
Това е типичният език на майчинството: нежността на грижата. Наистина, след като девет месеца носят в утробата си дара на тайнственото чудо, майките продължават да обръщат цялото си внимание към своите деца: хранят ги, прегръщат ги, нежно ги слагат в люлката. Полагане на грижи: това е и езикът на Богородица; майчин език: полагам грижа.
Братя и сестри, както всички майки, Мария носи живота в утробата си и така ни говори за нашето бъдеще. Но в същото време ни напомня, че ако наистина искаме новата година да е добра, ако искаме да възвърнем надеждата, трябва да изоставим езика, жестовете и изборите, вдъхновявани от егоизма и да научим езика на любовта, който е полагане на грижи. Полагането на грижи е нов език, който противоречи на езика на егоизма. Това е ангажиментът: да се грижим за живота си – всеки от нас трябва да се грижи за собствения си живот; полагане на грижи за нашето време, за нашата душа; полагане на грижи за творението и средата, в която живеем; и още повече, да се грижим за ближния, за тези, които Господ е поставил до нас, както и за братята и сестрите, които са в нужда и молят за нашето внимание и нашето състрадание. Гледайки Дева Мария с Младенеца, докато тя се грижи за детето, ние се учим да полагаме грижа за другите, а също и за себе си, като се грижим за вътрешното здраве, духовния живот, милосърдието.
Отбелязвайки днес Световния ден на мира, нека възвърнем съзнанието за отговорността, която ни е поверена за изграждането на бъдещето: пред личните и социалните кризи, които преживяваме, пред трагедията на войната, „ние сме призовани да посрещнем предизвикателствата на нашия свят с отговорност и състрадание“ (Послание за LVI Световен ден на мира, 5). И можем да направим това, ако се грижим един за друг и ако всички заедно се грижим за нашия общ дом.
Нека се помолим на Пресвятата Мария, Божия Майка, така че в това време, замърсено от недоверието и безразличието, тя да ни направи способни на състрадание и грижа – способни да имаме състрадание и да се грижим един за друг – способни „да се трогваме и да се спираме пред другия, всеки път, когато е необходимо“ (Апостолическо насърчение Evangelii Gaudium, 169)“.