Ангел Господен: Адвентът е време на благодат за нас, сега, тук!
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Строг и радикален човек, който на пръв поглед може дори да ни се стори груб и да ни вдъхва известен страх“: така се представя Йоан Кръстител в евангелския откъс от Матей (3,1-12) през тази втора неделя на Адвента. Папа Франциск призова вярващите, дошли на площад Свети Петър за неделната молитва, да погледнат отвъд неговата строгост и привидна твърдост, за да разберат тайната на Йоан: той е „човек, алергичен към лицемерието“. Например, когато към него се приближават известните с лицемерието си фарисеи и садукеи, този мъж, „който носеше дреха от камилска вълна, показва много силна „алергична реакция“!
Алергия към лицемерието
Йоан, със своите „алергични реакции“, ни кара да се замислим. Не сме ли и ние понякога малко като онези фарисеи? Може би гледаме отвисоко другите, смятайки, че сме по-добри от тях, че държим живота в ръцете си, че не се нуждаем всеки ден от Бог, от Църквата, от ближните, и забравяме, че само в един случай е позволено да гледаме отвисоко другия: когато трябва да му помогнем да стане, единственият случай, другите случаи да гледаме отвисоко не са позволени. Може би си мислим, че сме по-добри от другите, че нямаме нужда всеки ден от Църквата.
Като баща
В същото време Кръстителят, при когото са идвали всички, които са се чувствали грешници, за да изповядат греховете си и да бъдат кръстени, отправя вик на любов към фарисеите и садукеите, като този на баща, който, виждайки как синът му се проваля и му казва: „Не проваляй живота си"
Лицемерието е най-голямата опасност, защото може да съсипе и най-свещената реалност. Затова Кръстителят – както след това и Исус – е неумолим с лицемерите. Можем да прочетем например глава 23 от Матей, където Исус говори на лицемерите в храма, толкова силна. А защо прави така Кръстителят, а също и Исус? За да ги разубеди. За да приемем Бог, не е важна способността, а смирението… всеки един трябва да признае пред себе си най-напред собствените грехове, собствените недостатъци, собственото двуличие; трябва да слезем от пиедестала и да се потопим във водата на покаянието.
Il Papa all''Angelus in Piazza San Pietro nella seconda domenica di Avvento
Никога не е късно да започнем отначало
Папата насърчи да живеем Адвента като „време на благодат, за да свалим маските си и да застанем до смирените, да се освободим от нашата самонадеяност, че сме самодостатъчни, за да отидем и да изповядаме греховете си“. Има само един път, смирението: то ни очиства от чувството за превъзходство, от формализма и лицемерието и „ни кара да виждаме у другите братя и сестри, грешници като нас, а в Исус – Спасителят, който идва за нас, с нашата нужда да бъдем повдигнати, простени и спасени".
И нека помним още нещо: с Исус винаги има възможност да започнем отначало. Винаги! Той ни чака и никога не се уморява от нас. Нека чуем отправен към нас вика на любовта на Йоан да се върнем при Бог, и нека не оставяме това адвентно време да премине като дните от календара, защото това е време на благодат за нас, сега, тук! Никога не е много късно, винаги има възможност да се започне отначало, имайте смелост, Той е близо до нас и това е време за промяна… Исус е близо до теб, започни, винаги има възможност да се направи още една крачка напред. Винаги! Той ни чака и никога не се уморява от нас.
