Папата: нека се погрижим за бедните в които присъства Исус

Салваторе Чернуцио - Димитър Ганчев ­- Ватикан нюз

На този Световен ден на бедните, Словото на Исус е силно предупреждение да разчупим онази вътрешна глухота, която ни пречи да чуем сподавения вик на болка на най-слабите.

Проповедта на папата за Световния ден на бедните е покана за надежда, да погледнем нагоре и да не бъдем поразени от „катаклизмите на историята“. За шести път Франциск отбелязва този Ден, който сам учреди през 2016 г. като част от Юбилея на милосърдието. И тази година, в базиликата Свети Петър, изпълнена с епископи, свещеници и вярващи, включително няколко бездомни и бедни хора, приети от Каритас и други асоциации, папата повтаря силния си призив и към жертвите на „трагедията на войната“, която причинява смъртта на много невинни хора и умножава отровата на омразата”.

Конфликтът в Украйна и в други части на света, посочи папата, е криза, която се добавя към други кризи, засягащи света, започвайки с „кризата, породена от изменението на климата и пандемията, която остави след себе си следа от заболявания не само физически, но и психологически, икономически и социални“. И днес, „виждаме хора да се надигат срещу хората и сме тревожни свидетели на яростното разширяване на конфликтите“.

Дори днес, много повече от вчера, много братя и сестри, изстрадали и отчаяни, мигрират в търсене на надежда и много хора живеят в несигурност поради липса на работа или несправедливи и недостойни условия на труд. И дори днес бедните са най-наказаните жертви на всяка криза.

„Ако сърцето ни е приглушено и безразлично, не можем да чуем техния слаб вик на болка, да плачем с тях и за тях, да видим колко много самота и мъка са скрити дори в забравените ъгли на нашите градове“, отбелязва Франциск. „Тези скрити, тъмни ъгли, където можете да видите толкова много нещастие и толкова много болка и толкова много отхвърлена бедност“.

Не се оставяйте да бъдете заблудени

Припомняйки думите на Исус в днешното Евангелие, „да не се заблуждаваме“, папата предупреди да не се поддаваме ва „изкушението да четем най-драматичните факти по суеверен или катастрофален начин, сякаш сега сме близо до края на света и не си струва повече да се ангажираме с нищо добро“.

Ако мислим по този начин, се оставяме да ни води страхът и може би тогава търсим отговори с болезнено любопитство в измислиците на магьосниците или хороскопите. И днес много практикуващи християни ходят при магьосници, търсят хороскопа, сякаш е гласът на Бога. Или пак разчитаме на въображаеми теории, сервирани от някои скорошни "месии", като цяло винаги пораженци и конспиратори.

„Дори психологията на конспирацията ни наранява“, предупреди папата. „Тук няма дух Господен. Господ не е там". Исус ни предупреждава: „Не се заблуждавайте“. „Не се заслепявайте от лековерно любопитство, не се изправяйте пред събитията, движени от страх, а по-скоро се научете да четете събитията с очите на вярата, сигурни, че като сте близо до Бог, няма да загубите дори косъм от главата си“, каза папа Франциск.

„Не“ на примирението и обезсърчението

Наистина човешката история е осеяна с драматични събития, „ситуации на болка, войни, революции и бедствия“, но също толкова вярно е „че всичко това не е краят; не е добра причина да се оставим да бъдем парализирани от страх или да се поддадем на пораженчеството на онези, които смятат, че всичко е загубено и е безполезно да се ангажираш в живота”. Богът на вярващите е "Богът на възкресението и надеждата", Богът, "който винаги издига".

Ученикът на Господ не позволява да бъде атрофиран от примирение, той не се поддава на обезсърчение дори в най-трудните ситуации ... С Господ винаги можете да погледнете нагоре, да започнете отначало.

Какво конкретно добро мога да направя

Но сред тези драматични факти трябва да се запитаме и "какво конкретно добро мога да направя?", посочи папата. Християнинът не е жертва и тази психология е лоша, наранява ни! Напротив, ние трябва да „се възползваме от възможността, която се крие във всичко, което ни се случва, доброто е възможно и е необходимо малко добро, за да се изгради дори и да се започне от негативни ситуации“. „Всяка криза е възможност и предлага възможности за растеж, защото всяка криза е открита“, отбеляза папата. Ние преживяваме кризата като човешки личности, като християни, но не я превръщаме в конфликт, защото всяка криза е възможност и предлага възможност за растеж". Самият живот показва това: "Често най-важните стъпки напред се правят в рамките на някои кризи, ситуации на изпитание, загуба на контрол, несигурност.” И тогава не трябва да се разстройваме, разсейваме, нито да се примиряваме.

Днес всеки от нас трябва да се запита пред толкова много бедствия, пред тази толкова жестока Трета световна война, пред лицето на глада на толкова много деца, на толкова много хора: мога ли да пилея пари, живота ми, смисъла на живота си без да събера смелост и да продължа напред?

Грижа към отхвърлените

Силата да направим всичко това е в Бог: нашият „пазител“, нашият „Отец“, който остава до нас дори „в най-болезнените моменти“. „Обичани от него, нека решим да обичаме най-отхвърлените, нека се погрижим за бедните, в които присъства Исус, който осиромаша заради нас“:

Гледайки братята и сестрите, които са в нужда, гледайки тази цивилизация с тази култура, която изхвърля бедните, която изхвърля хората с по-малко възможности, която изхвърля старите, която изхвърля неродените… Всичко изхвърлено. Нека се запитаме: гледайки всичко това, какво чувствам, че трябва да направя като християнин в този момент?

Нека оставим място за бедните

В заключение папата призова християните да се противопоставят на „пророците на гибелта“ и „сирените на популизма, които експлоатират истинските нужди на хората чрез лесни и прибързани решения“.

„Нека запалим свещи на надежда насред мрака. Сред драматични ситуации нека се възползваме от възможностите да свидетелстваме за Евангелието на радостта и да изградим един по-братски свят.“

Накрая, папата припомни стара традиция в някои села в Италия, където на Коледната вечеря се оставя празно място за Господ, „който със сигурност ще почука на вратата в лицето на беден човек в нужда". „Нека оставим място за бедните, в чието лице, в чиято история, в чиито рани е Исус".