Папата: Бог разтваря ръце, за да прегърне всичко в нас
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Трябва да се молим за тази църква на Асти, за да има призвания. Да се молим Господ да благослови тази земя. От тази земя отпътува моят баща, за да емигрира в Аржентина; и на тази земя, станала безценна заради добрата почва и нейните продукти, и преди всичко заради природното трудолюбие на хората, аз дойдох, за да усетя отново вкуса на моите корени. Но и днес Евангелието отново ни връща към корените на вярата”. Тези думи каза папата по време на литургията за тържеството на Исус Христос, Царят на Вселената, като се срещна и с епархийната общност, от която се бяха отделили родителите му, за да емигрират в Аржентина. Папата се срещна и с младите хора от регион Пиемонт, по случай XXXVII Световен ден на младежта, който се отбелязва днес в отделните църкви.
По време на своята проповед, папата отбеляза, че на празника Христос Цар, „като наблюдаваме Исус, нашата представа за цар се преобръща. Нека се опитаме визуално да си представим някой цар: ще ни дойде на ум силен мъж, седнал на трон, с отличителния герб, с царския жезъл в ръка и с блестящи пръстени на ръцете, докато изрича тържествени думи пред своите поданици. Такъв, в общи линии, е образът, който си представяме. Като гледаме Исус обаче виждаме точно обратното“. „Той прави и повече: никого не сочи с пръст, а разтваря ръцете си за всички. По този начин се показва нашият Цар: с разтворени ръце“, отбеляза още папата. Само когато влизаме в неговата прегръдка, ние разбираме, че Бог е стигнал чак дотам, до парадокса на кръста, именно за да прегърне всичко в нас, дори и най-отдалеченото от Него: нашата смърт, нашата болка, нашата бедност, нашата уязвимост, нашата нищета. Ето нашият Цар, Цар на Вселената, защото Той премина най-отдалечените граници на човешкото, навлезе в „черните дупки“ на омразата и на изоставянето, за да освети всеки живот и да прегърне всяка действителност. Братя, сестри, това е Царят, когото празнуваме!”.
След това последва въпросът на папа Франциск: след като сме видели разпънатия Исус, какво можем да направим? „Днешният евангелски откъс ни поставя пред два пътя. Пред Исус, някои остават зрители, а други стават съпричастни. Пред Разпятието, някои стоят и гледат, не правят крачка напред към Исус, а го гледат отдалеч, любопитни и равнодушни, без наистина да се интересуват, без да се питат какво може да се направи. Ако си цар, спаси се сам!” „Спаси се сам“, точно обратното на това, което прави Исус, който не мисли за себе си, а да спаси тях. Папата отбеляза, че изразът „спаси се сам“ е заразителен: от началниците, до войниците и до народа, вълната на злото стига почти до всички. И това е разпространяваща се вълна, която се предава чрез безразличие, защото тези хора говорят за Исус, но нито за момент не влизат в унисон с Исус. Това е смъртоносната зараза на безразличието. Безразличието е лоша болест. Нека мислим, че злото е заразно. Обичам да питам хората: „когато давате милостиня на бедните, гледате ли ги в очите? Нека днес всеки да си отговори. Вълната на злото винаги се разпространява така: започва с дистанциране, с гледане, без да се прави нищо, с безхаберие, след това човек започва да мисли само за това, което го интересува, и свиква да се обръща на другата страна".
„Но има и благотворната вълна на доброто. Сред много наблюдаващи, един не е безчувствен, добрият разбойник“, коментира папата. Така един разбойник става първият светец: доближава се за миг до Исус и Господ го задържа със себе си завинаги. В Евангелието се говори за добрия разбойник, заради нас, за да ни насърчи да победим злото, като престанем да бъдем безразлични. От къде да започнем? От доверието, от това да наричаме Бог с неговото име, точно както бе направил добрият разбойник, който в края на живота си намира смелото доверие на децата, които се доверяват, молят, настояват. И в доверието признава грешките си, плаче, но не за себе си, а пред Господа. А ние, имаме ли това доверие, занасяме ли на Исус това, което е вътре в нас, или се маскираме пред Бога, може би с малко святост и тамян?”.
Франциск завърши своята проповед от катедралата в Асти, като зададе на всички въпрос. „Братя, сестри, днес нашият Цар от кръста ни гледа с разтворени ръце. От нас зависи дали да бъдем зрители или съпричастни. Виждаме днешните кризи, упадъка на вярата, липсата на участие... Какво да правим? Да се ограничаваме с теории, да критикуваме, или да запретнем ръкави, да вземем живота в свои ръце, да превъзмогнем извиненията, за да кажем „да“ на молитвата и на служението? Всички ние си мислим, че знаем какво не е наред в обществото, в света, дори в Църквата, но след това правим ли нещо? Дали цапаме ръцете си, като нашия Бог, прикован на кръста, или стоим с ръце в джобовете си и гледаме?“.
