Франциск: само чрез диалога може да се пречупи тиранията на разделенията
Светла Чалъкова - Ватикана
Съществуват неосезаеми, „идеологически“, окови, бариери, които подклаждат „нарастването на поляризациите и екстремизма, и ни пречат да изграждаме, да се обединим отново в едно общо „ние“. Това е безпокойството на папата, съдържащо се в посланието към участниците в Дните на Социалната душепастирска дейност, организирани от Архиепископията на Буенос Айрес, които достигнаха своето 25-то издание, озаглавено „Нацията като общност на съдба“.
В посланието си папата подчертава „нуждата и значението на този здравословен обичай“. Всъщност – казва папата – „на тези срещи ние се опитваме да различим настоящето и да си представим възможно бъдещето и това е спешно, ако погледнем световната ситуация: войни, с тяхната ядрена заплаха; неотдавнашната пандемия и последиците от нея на различни нива; екологичната и миграционната криза; нарастването на културата на експлоатация и отхвърлянето... проблеми, към които могат да се добавят местни ситуации”. Зад тези реалности – изтъква папата - „като една фонова музика, аз съм загрижен за нарастването на поляризациите и екстремизма, които ни пречат да изграждаме и да се срещнем в едно общо „ние“. Има много конфликти, които оттеглянето в окопите, често идеологически, пречат да бъдат разрешени“. За съжаление, според папата, „малко по малко чувството за принадлежност, способно да пречупи тиранията на разделението и конфронтацията, е ерозирало, за да направи възможно, с всички законни различия, които могат да съществуват, сближаването на волите в търсене на общото благо, което е много повече от сбора на отделните блага“.
Ето защо – продължава Франциск – „наложително е да възстановим способността си за диалог, тоест да се приближаваме, изслушваме, опознаваме и разпознаваме, за да намерим допирни точки, които ни помагат да насочим поглед към транцедентното“. За да си помагаме взаимно – изтъква още папата – „трябва да водим диалог“, като развиваме „културата на срещата, която надхвърля диалектиката на конфронтацията“. Това е „начин на живот, култура и гражданство, които са склонни да формират онзи полиедър, който има много стени, но без да губи своето единство“. Знаем много добре – заключва папата - че усилията в тази посока не се правят сами, а в Църквата, „която е славна, защото е история на жертви, надежда, ежедневна борба, изтощителен живот в служба, постоянство в уморителната работа, защото всяка работа е пот на челото”.
