Папата: кризите са възможности за признаване на първенството на Бог

Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана

„Чрез кризи Бог ни казва, че ние не сме господарите на историята, с главна буква, или дори на нашата история, и дори да сме свободни да откликнем или не на призивите на Неговата благодат, това винаги е Неговият изпълнен с любов промисъл, който ръководи света“. Това пише папа Франциск в писмо, адресирано до кардинал Хуан Хосе Омея, архиепископ на Барселона и председател на Испанската епископска конференция, по повод 500-годишнината от пристигането в каталунския град на Свети Игнатий от Лойола.

Съблечен от всичко

На 14 ноември 1522 г. бъдещият основател на Обществото на Исус, тогава „беден войник“, напуска дома си в Лойола, за да стигне до Барселона, откъдето да отпътува за Йерусалим. Въпреки това, пътуването му претърпява дълга спирка от почти една година в Манреса, където Игнатий се отказа от благородните си дрехи и меча си. „Нашият главен герой – припомня папата - след като е служи на краля и на неговите убеждения, проливайки дори кръвта си, бива ранен в тялото и духа, решава да се съблече от всичко, решен да следва Христос в бедност и смирение“.

Кризата като възможност

„Значително е в този момент – отбелязва епископът на Рим – да мислим, че Бог е използвал война и чумата, за да го доведе там. Войната, която го измъкна от обсадата на Памплона и беше причината за покръстването му, и чумата, която му попречи да стигне до Барселона и го задържа в пещерата на Манреса. Това е голям урок за нас, защото не липсват войни и епидемии преди покръстването. Следователно можем да ги използваме като възможност да обърнем тенденцията, следвана досега, и да инвестираме в това, което има значение“.

От земята до небето

Ето защо, според Франциск, кризите стават възможности за признаване на първенството на Бог: „Игнатий беше послушен на този призив, но преди всичко той не запази тази благодат за себе си, а я видя от самото начало като дар за другите, като начинq метод, който може да помогне на другите да се срещнат с Бог, да отворят сърцата си и да се оставят да бъдат предизвикани от Него. Оттогава неговите духовни упражнения, както и други пътища към съвършенството - заключава той -  ни биват представени, като онази стълба на Яков, която е врата от земята към небето и, която Исус обеща на онези, които искрено Го търсят”.