Обща аудиенция: духовната пустота е възможност за растеж

Тициана Кампизи – Светла Чалъкова - Ватикана

Духовната пустота бе темата на осмата катехизисна беседа на папа Франциск за духовното прозрение. Тя, т.е. „когато всичко е тъмно и тъжно в сърцето – открои папата - може да бъде възможност за растеж, защото ако няма малко недоволство, малко здравословна тъга, ако не се притежава малко здравословната способност да живеем в самота, да бъдем сами със себе си, без да бягаме, рискуваме да останем винаги на повърхността на нещата и да не достигнем центъра на нашето съществуване“.

Духовната пустота „разтърсва душата“: когато човек е тъжен, сякаш душата е разтърсена; държи ни будни, благоприятства бдителността и смирението и ни защитава от вятъра на каприза. Това са незаменими условия за напредък в живота, и следователно в духовния живот. Съвършеното, но „асептично“ спокойствие, без чувства, когато се превръща в критерий за избор и поведение, ни прави нехуманни: не можем да пренебрегнем чувствата, ние сме хора и чувствата са част от нашата хуманност.

Липсата на чувства ни прави безразлични към страданието на другите и неспособни да приемем своето собствено страдание, създавайки една „асептична дистанция“, добави Франциск:

„Това не е живот, това е все едно сме живели в лаборатория, затворена, за да няма микроби, болести“.

Покана към безвъзмездност

Вместо това безпокойството – здравословното безпокойство, неспокойното и търсещо сърце – може да бъде решителен тласък за промяна в живота на човека. Така беше за свети Августин, за Едит Щайн, Джузепе Бенедето Котоленго, Шарл дьо Фуко, припомни Франциск, който изтъкна, че важните избори имат една цена, която трябва да се плати, със сърцето „цена, за да се вземе едно решение, цена за малко усилие “, но достъпна за всеки. Това е цената, която всички плащаме, за да се измъкнем от състоянието на безразличие, което винаги поваля. Ето защо, духовната пустота „е също покана за безвъзмездност – продължи Франциск - да не действаме винаги и само с оглед на някакво емоционално удовлетворение“:

Да бъдем в състояние на духовна пустота ни предлага възможността да израснем, да започнем по-зряла, по-красива връзка с Господ и с любимите хора, връзка, която не се свежда до обикновен обмен на даване и вземане.

Ние преживяваме този тип взаимоотношения като деца, когато търсим нашите родители „за да получим нещо от тях“, следователно „от интерес“, каквито са много от нашите молитви, поясни папата, „молитви за някаква услуга, отправена към Господ, без истински интерес към Него“. Същото се случи и с Исус, „често бе заобиколен от много хора, които Го търсеха, за да получат нещо, изцеление, материална помощ, но не просто, за да бъдат с Него“.

Да бъдем с Исус в духовната пустота

Вместо това, подчерта Франциск, да бъдеш с Христос „е много красив начин да влезеш в истинска, искрена връзка с Неговата човечност, с Неговото страдание, дори с Неговата уникална самота. С Него, който искаше да сподели напълно живота си с нас”. Добре е да се научим да бъдем с Господ, „без някаква друга цел“, добави папата. Това е също като „с хората, които обичаме: искаме да ги опознаваме все повече и повече, защото ни е хубаво да сме с тях“.

Духовният живот не е техника, достъпна за нас, не е вътрешна програма за „благополучие“, която трябва ние да планираме. Не. Духовният живот е връзката с Живия, с Живия Бог, който не може да се сведе до нашите категории. И затова духовната пустота е най-ясният отговор на възражението, че опита с Бог е форма на внушение, проста проекция на нашите желания.

Защото – продължи папата - ако опитът с Бог беше проекция на нашите желания „щяхме винаги да го планираме ние, винаги щяхме да сме щастливи и доволни. Вместо това „тези, които се молят, осъзнават, че резултатите са непредвидими: всъщност , случва се така, че „преживявания и пасажи от Библията, които често са ни въодушевявали“, може да не събудят никакъв ентусиазъм и че „неочаквано се появяват преживявания, срещи и четива, които никога не сме забелязвали или които бихме предпочели да избегнем - като например опитът на кръста – но, които носят огромен мир". Поради тази причина - открои папата – не трябва да се страхуваме от духовната пустота, напротив, трябва „да я преодолеем с постоянство, а не да бягаме. И в духовната пустота, трябва да се опитаме да намерим сърцето на Христос, да намерим Господ. И отговорът идва винаги“.

Да се изправим пред изпитания с помощта на Божията благодат

Според папа Франциск, поуката, която духовната пустота предлага, , е, че „пред лицето на трудностите“ човек никога не трябва да се обезсърчава и че изпитанията трябва преодолеят „с решимост, с помощта на Божията благодат, която никога не липсва“. Що се отнася до онзи настоятелен глас в нас, „който иска да ни отклони от молитвата, нека се научим да го разобличим, като гласа на изкусителя“, призова папата, който прикани да не се оставяме да бъдем впечатлени, а по-просто да правим „обратното на това, което той ни казва“.