Ангел Господен: да бъдем будни, за да разпознаем Божието присъствие
Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана
През адвентното време „нека се събудим от съня” и да се запитаме: „съзнателен ли съм за това, което преживявам, бдителен ли съм?”. Старая ли се „да разпознавам присъствието на Бог в ежедневните ситуации, или съм разсеян и в известен смисъл повлечен от нещата?“. Защото „ако не забелязваме днес идването Му, ще бъдем неподготвени и когато Той дойде в края на времената“. Това каза папа Франциск в кратката си катехизисна беседа преди молитвата Ангел Господен, през тази първа неделя на Адвента, посветена на размисъла върху откъса от Евангелието според Матей, в който се съдържа хубавото обещание: „ще дойде Вашият Господ“ (Мат. 24,42).
Бог идва винаги, Той ни подкрепя и е близо до нас
Папата подчерта, че това „е основата на нашата надежда, това е, което ни подкрепя дори в най-трудните и болезнени моменти от живота ни: Бог идва. Нека никога не забравяме това!" Защото „Господ винаги идва, посещава ни, приближава се и ще се върне в края на времената, за да ни приеме в прегръдките си“. Трябва обаче да си зададем два въпроса, поясни папата: „Как идва Господ? И как да го разпознаем и приемем?”.
Бог се крие в най-обикновените и делнични ситуации от живота ни
Папата посочи , че за да се отговори на първия въпрос, трябва да се припомни, както много пъти сме чували да се казва, „че Господ присъства в нашия път, че ни придружава и ни говори“. Но може би ние, „разсеяни“, смятаме, че това е само „теоретична" истина, или че Господ „идва изненадващо, може би чрез някакъв чудотворен знак". Докато Исус казва, че ще това ще стане „както беше в Ноеви дни” (ст.37), тоест, докато хората са правили „нормалните и ежедневни неща от живота: „защото, както в дните преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха” (ст. 38).
Нека имаме това предвид: Бог се крие в най-обикновените и делнични ситуации от живота ни. Не идва при извънредни събития, а в ежедневните неща и там се проявява. Той е там, в ежедневната ни работа, в някоя случайна среща, в лицето на човек в нужда, дори когато преживяваме сиви и монотонни дни, Господ е точно там, който ни зове, говори ни и вдъхновява нашите действия.
Как да разпознаем и приемем Господ?
По втория въпрос: как да разпознаем и приемем Господ?, папа Франциск подчерта, че „трябва да сме будни, внимателни, бдителни“. Тъй като Исус ни предупреждава за „опасността да не забележим Неговото идване и да сме неподготвени за посещението Му“. Папата припомни, че свети Августин е казвал: „Страхувам се от Господа, който минава“ (Серм. 88,14.13), тоест страхувал се е, че Той ще мине и няма да Го разпознае! Наистина, за онези хора от времето на Ной, Исус казва, че те са яли и пили, „и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички“ (ст.39). Те на са узнали нищо, защото „са били заети със своите неща и не са разбрали, че идва потопът“. Наистина, Исус казва, че когато Той дойде, двама души „ще бъдат на нива: единият взимат, другият оставят” (ст. 40).
Каква е разликата? Просто единият човек е бил бдителен, способен да забележи присъствието на Бог в ежедневния живот; докато другият е бил разсеян, небрежен и нищо не е забелязал.
Съзнавам ли какво преживявам, буден ли съм?
Папа Франциск призова в Адвентното време „да се отърсим от леността и да се събудим от сън! И да се запитаме: съзнавам ли какво преживявам, внимателен ли съм, буден ли съм?“.
Опитвам ли се да разпозная Божието присъствие в ежедневните ситуации или съм разсеян и повлечен от нещата? Ако днес не забележим идването Му, ние ще сме неподготвени и когато дойде в края на времената. Затова, нека останем бдителни! И внимателни.
Молитва към Дева Мария
Накрая, папата се обърна с молитва към Пресвятата Дева Мария, „Жената на очакването, която успя да забележи Божието преминаване в скромния и затворен живот в Назарет, и Го прие в утробата си“, нека тя ни помогне в това време на очакване и бдение, „да забележим Господ, който е сред нас и минава“.