ПАПА

Обща аудиенция: в диалог с Господ разбираме какво наистина искаме от живота си

В катехизисната беседа на общата аудиенция Франциск продължи размишлението върху духовното прозрение и отбеляза, че често „компасът“, който движи всяко съществуване, се крие в способността да копнееш за нещо красиво, на което да се посветиш, независимо че днес лесният достъп до нещата изглежда е атрофирал този копнеж. Но можем да помолим Бог да опознаем и осъзнаем какво е вложил в нашето сърце

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана

Папа Франциск продължи цикъла от катехизисни беседи по темата за духовното прозрение и този път темата, която пожела да предложи на вниманието на вярващите, бе тази за копнежът. „Духовното прозрение – каза той – е форма на търсене, а търсенето винаги идва от нещо, което ни липсва, но което по някакъв начин познаваме“. Копнежът – обясни той, „е носталгия за пълнота, която никога не намира пълно удовлетворение и е знак за присъствието на Бог в нас“.

Италианската дума за „копнеж“ идва от много красив латински термин и е много любопитно: de-sidus, буквално „липса на звезда“, копнежът е липса на звезда, липса на отправна точка, която ръководи пътя на живота; предизвиква страдание, липса и същевременно напрежение за достигане на липсващото добро. Следователно копнежът е компасът да разбера къде съм и накъде отивам, нещо повече, той е компасът да разбера дали съм в застой или вървя напред, човек който никога не копнее, е неподвижен човек, може би болен, почти мъртъв.

Копнежът трае във времето и преодолява трудностите

Освен това – обясни Франциск – копнежът е нещо дълбоко и което устоява пред трудностите. За пример папата посочи човека, който когато е жаден, ако не намери веднага вода, не се отказва и продължава да я търси. И е готов на всякакви жертви, за да я намери. Копнежът продължава с течение на времето. За пример папата предложи също този на млад мъж, който желае да стане лекар: той ще трябва да се ангажира, ще трябва да постави граници, да каже „не“, преди всичко на други обучителни курсове, но също така и възможни забавления, но неговият копнеж ще „му позволи да преодолее тези трудности“. След това папа Франциск посочи, „че Исус, преди да извърши някое чудо, често разпитва човека за неговото желание“. Паралитика при басейна на Бетсайда например той пита: „Искаш ли да оздравееш?“. А паралитика се чуди защо Исус се държи така:

В действителност реакцията на паралитика разкрива поредица от странни съпротиви срещу изцелението, които не се отнасят само за него. Въпросът на Исус беше покана направи яснота в сърцето си: да не мисли повече за себе си и за собствения си живот „като паралитик“, транспортиран от другите. Но мъжът на леглото не изглежда толкова убеден. В диалог с Господ разбираме какво наистина искаме от живота си.

Пазете се от оплакванията, които обезсилват копнежът

Този паралитик – добави папата импровизирайки - е типичният пример за хора, които казват: „Да, да, искам, искам, искам“, но след това не правят нищо, за да сбъднат своето желание. „Желанието да се прави се превръща в илюзия и не се прави стъпката да го реализираш и така започваш да се оплакваш“, каза Франциск.

Внимавайте, оплакванията са отрова, отрова за душата, отрова за живота, защото не разрастват в теб желанието да продължиш напред. Внимавайте с оплакванията. Оплакванията са в семействата, съпрузите се оплакват, оплакват се един от друг, децата на бащата или свещениците на епископа или епископите за много други неща ... Не, ако откриете, че се оплаквате, внимавайте, това е почти грях, защото не позволява на желанието да расте.

Мнозина не знаят какво искат от живота

Папата се спря на историческия момент, в който живеем, и посочи, че ако от една страна изглежда, че „благоприятства максималната свобода на избора, в същото време атрофира копнежът“, като го свежда до нещо временно. Хиляди предложения ни бомбардират, рискувайки да отвлекат вниманието ни от това, което наистина искаме. „Нека помислим за младите хора, например - отбеляза папата -, с мобилните си телефони в ръка и те търсят, гледат ... „Но спираш ли се да помислиш?“, запита Бергольо:

Много хора страдат, защото не знаят какво искат от живота си; те вероятно никога не са осъществили контакт с дълбокия си копнеж. Оттук и рискът да прекарат живота си между опити и начини от различни видове, да не стигнат никога доникъде и да пропилеят ценни възможности. И така някои промени, макар и планирани на теория, когато се появи възможност, никога не се прилагат, липсва силното желание да се продължи нещо напред.

Да изпросим от Господ да ни помогне да разберем желанието за Него

Какво бихме отговорили на Исус днес, ако ни попита „Какво искаш да направя за теб?“, запита папа Франциск. „Може би – бе отговорът му – най-после бихме могли да Го помолим да ни помогне да познаем дълбокото желание за Него, което Бог е поставил в сърцата ни“. И „може би Господ ще ни даде сили да го конкретизираме, за да ни направи участници в Неговата пълнота на живот“. Наистина - заключи папата - това е Божието желание за нас