Обща аудиенция: тъгата е алармен сигнал, за да подобрим живота си
Адриана Мазоти – Светла Чалъкова - Ватикана
„Бог говори на сърцето“, затова духовното прозрение не е само въпрос на ума, но също така съдържа емоционални аспекти като чувството на отчаяние, на което папата посвети катехизисната си беседа на традиционната обща аудиенция в сряда. Но за какво става въпрос? За да обясни това, Франциск цитира написаното по този въпрос от Свети Игнатий от Лойола:
Отчаянието, общо преживяване
Вярвам, продължи папа Франциск, че всички сме изживели отчаянието. Но може би не всеки знае как да го чете, „защото и то има да ни каже нещо важно“ и затова не трябва да се губи:
Никой не би искал да бъде отчаян, тъжен: това е вярно. Всички искаме живот, който винаги да е радостен, щастлив и пълноценен. Но това, освен че е невъзможно – защото не е възможно – не би било и добре за нас. Всъщност промяната в ориентирания към порока живот може да започне от ситуация на тъга, на разкаяние за стореното.
Угризението може да доведе до промяна
Угризението „е съвестта, която гризе“, потвърди папата и отбеляза, че в „Годениците“ на Алесандро Мандзони то е описано по прекрасен начин в известния диалог между кардинал Федерико Боромео и Неназования. Последният, след като е прекарал ужасна нощ, измъчван от угризения на съвестта, е посрещнат от кардинала, сякаш е носител на добра новина: „Кажи ми, ако знаеш, каква е тази добра новина“, пита Неназованият, на когото Боромео отговаря : „Че Бог е докоснал сърцето ти и иска да те направи негов“:
Важно е да са научим да четем тъгата. (...) В наше време се разглежда предимно негативно, като зло, което трябва да се избягва на всяка цена, докато може да бъде незаменим алармен звънец за живота, приканващ ни да изследваме по-богати и по-плодородни пейзажи, които мимолетността и бягството не позволяват. Свети Тома определя тъгата като болка на душата: подобно на нервите за тялото, тя събужда вниманието пред лицето на възможна опасност или пренебрегнато добро.
За тези, които искат да правят добро, тъгата е пречка
Положението на тези, които искат да правят добро, е различно, в този случай „тъгата е пречка, с която изкусителят иска да ни обезсърчи“. В този случай не трябва да я следваме, а трябва да „действаме точно обратното, решителни да продължим това, което сме възнамерявали да направим“.
„Нека си помислим за работата, за учението ,за молитвата, за един поет ангажимент: ако ги изоставим веднага щом почувстваме скука или тъга, никога няма да завършим нищо. Това също е общо преживяване за духовния живот: пътят към доброто, напомня Евангелието, е тесен и труден, изисква борба, победа над себе си. Започвам да се моля или се посвещавам на добро дело и, странно, точно тогава мога да измисля неща, които трябва да направя спешно, за да не се моля и да не правя добри неща. Всички сме изпитали това. Важно е тези, които искат да служат на Господ, да не се ръководят от отчаянието“.
Умението да преминем през отчаянието ни кара да растем
В момент на тъга, продължи папата, мнозина решават да се откажат от направения избор, „без първо да спрат да прочетат това състояние на ума“. Папата припомни едно мъдро правило, което казва да не се правят промени, когато сте отчаяни. Пример е Исус, който, както четем в Евангелието, твърдо отхвърля изкушенията на дявола, които изчезват пред лицето на решителната му позиция да изпълнява волята на Отца:
„Ако знаем как да преминем през самотата и отчаянието с откритост и осъзнатост, можем да излезем подсилени в човешки и духовен аспект. Никакви изпипания не са извън обсега ни; никое изпитание не е по-голямо от това, което можем да направим. Но не бягайте от изпитанията: вижте какво означава това изпитание, какво означава, че съм тъжен: защо съм тъжен? Какво означава, че в момента съм отчаян? Какво означава, че съм отчаян и не мога да продължа?“.
Не се отказвайте в момент на тъга
„Вървете напред“, това бе поканата на папа Франциск: ако не можем да преодолеем изкушението днес, нека вървим и „ще го преодолеем утре“. И завърши: „Нека Господ да ви благослови в този смел път на духовния живот, който е винаги вървене напред“.
