Ангел Господен: да се пазим от духовната гордост
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папа Франциск посочи, че днешния „евангелски откъс е притчата с двете действащи лица, фарисей и митар (Лк.18, 9-14), тоест един религиозен човек и един грешник. И двамата влизат в храма да се помолят, но само митарят наистина се въздига до Бога, защото със смирение се снижава до истината за себе си и се представя такъв, какъвто е, без маски, със своята нищета“. Папата отбеляза, че „затова бихме могли да кажем, че притчата разглежда две действия, изразени с два глагола: издигам се и снижавам се
Да се издигнем, за да срещнем Бог
Папа Франциск посочи, че глаголът издигам се е налице в много епизоди от Библията, като припомни Авраам и Мойсей, които се изкачват на планината, за да срещнат Господ, и самия Исус, който на планината изживява Преображението. По повод на нас, папата коментира:
Следователно издигането изразява нуждата на сърцето да се откъсне от монотонния живот, за да се срещне с Господа; да се издигнем от еднообразието на нашето „аз“, за да се издигнем до Бога; да се освободим от собственото „аз“, да съберем преживяното долу на земята, за да го занесем на Господ, това означава издигане и когато се молим, ние се издигаме.
Колкото повече се смиряваме, толкова повече Бог ни въздига
Но след това е налице другото действие, снижаване: за да изживеем срещата с Бога, каза Франциск, е необходимо „да се снижим в себе си“ и да погледнем честно „нашите слабости и нищети“.
Наистина, в смирението ставаме способни да занесем на Бог, без преструвки, това, което сме, ограниченията и раните, греховете и нищетата, които тежат на сърцето ни, и да измолим Неговото милосърдие да ни обнови, да ни изцели и да ни изправи отново. Той ще ни изправи отново, не ние. Колкото повече се смиряваме, толкова повече Бог ни въздига.
Духовната гордост поставя „аза“ пред Бог
Франциск отново посочи различното вътрешно отношение на двамата герои от притчата: митарят „иска прошка“, фарисеят е „убеден, че е прав“, поставя себе си в центъра, започва да се хвали, като презира другите. Духовната гордост е тази, която, подчерта папата, води до това да обожаваме нашето „аз“ и до заличаване на Бог. Две нагласи, които „ни засягат отблизо“. Затова папата насърчи:
Мислейки за тях, нека се вгледаме в себе си: нека проверим дали у нас, както у фарисея, е налице „вътрешното убеждение, че сме праведни“, което ни кара да презираме другите. Това се случва, например, когато търсим похвали и винаги изброяваме нашите заслуги и нашите добри дела, когато се грижим за външността си, а не затова да бъдем истински, когато се оставяме да попаднем в капана на нарцисизъма и ексхибиционизма. Братя и сестри, нека се пазим от нарцисизъма и ексхибиционизма, базиращи се на тщеславието, които карат и нас християните, нас свещениците, нас епископите, да казваме винаги една дума. Коя дума? „Аз“.
Застъпничеството на Дева Мария
„Където има твърде много „аз“, има малко Бог“, каза още папата и завърши, като се обърна към Дева Мария:
Да се помолим за застъпничеството на Пресветата Дева Мария, смирената Божия рабиня, жив образ на това, което Господ обича да прави: да „сваля силни от престоли и въздига смирени“ (Лк. 1, 52).
