Франциск: да си млад на всяка възраст, означава да се питаш: „Какво търся?“
Антонела Палермо – Светла Чалъкова - Ватикана
Това е основният въпрос, който Исус ни научи да си задаваме, каза Франциск, обръщайки се към около триста млади хора, които през последните дни участваха в „Лагера Алфа“ в Молизе, в местността Макия д’Изерния , и които пожелаха да запечатат в присъствието на папата това преживяване на споделяне, братство и духовност. Създаване, тяло, любов, радост: ключовите думи, около които момчета и момичета от различни националности се съпоставиха през тази първа седмица на август, слушайки свидетелствата на педагози, свещеници, двойки, участващи в ръководството на пътищатта за човешко и християнско израсвтване, психолози, блогъри. Млади, които биват възприети днес като истински „подарък“ от Светия отец, който им говори, цитирайки следсинодалното апостолическо насърчение Christus vivit, припомни срещата с младите хора, която закри поклонничеството му в Канада, даде пример с живота на блажения Карло Акутис.
Преди да даде отговори, Исус ни учи да си зададем един съществен въпрос
Папата припомни, че въпреки че тези млади хора са родени в секуларизиран контекст, те обаче могат да дишат от измерението на свещеното, тъй като „жаждата за безкрайното никога не престава в човешкото сърце“.
Дори във вас, израснали с информационните технологии, възникват големите въпроси на всички времена: откъде идваме? Какво стои в основата на всичко? Какъв е смисълът на моето съществуване? И още, защо има толкова много страдание? Защо засяга дори малките и беззащитните?... Бог много обича въпросите; в известен смисъл Той ги обича повече от отговорите. Всъщност Исус към първите двама ученици, които го последваха един ден, на брега на река Йордан, се обърна със следните думи: „Какво търсите?“ (Йоан 1, 38). Преди да даде отговори, Исус ни учи да си зададем един съществен въпрос: „Какво търся?“.
Исус е пълнотата на живота, алфата и омегата
В мислите на Франциск се завръщат образите от пътуването му до Канада, където в „много модерен“ контекст живеят местни народи, пазители на ценностите и традициите на предците.
Гледайки ви, си мислих за младите хора от тези местни народи. Толкова различни от вас, но толкова сходни, всъщност бих казал повече: толкова еднакви. Еднакви в смисъл на човечност, в това, което квалифицира нашето човешко същество, тоест във връзката с Бог, с другите, с творението и със себе си в свободата, в безвъзмездността, в дара на себе си. Тази връзка изразява една „незавършеност“, желание за пълнота, пълнота на живота, на радостта, на смисъла. Ето, Исус Христос е тази пълнота.
Папата цитира пасаж от следсинодалното Апостолическото насърчение Christus vivit, по-специално където се подчертава силата на Възкръсналия, способна да издигне от всяко падение: „Когато се почувстваш стар заради тъгата, негодуванията, страховете, съмненията или провалите, Той ще бъде там да ти даде сила и надежда“[...]. Думи, валидни за първите ученици, за Наследника на Петър, за младите хора на всяка възраст. Достатъчно е да бъдем обединени с Исус, началото и края, който спасява от „бездната на смъртта и негативното“ и прави възможно „привличането на Бога, на живота, на любовта“.
Истинското смирение е да се признаеш за това, което си
Кажете не на егоизма, на егоцентризма, на това да изглеждаме повече, отколкото сме.
Това е препоръката на папата, който настоя върху наобходимостта да не се носят маски.
Да бъдеш себе си, да не се надуваш, нито да се сломяваш, да се разпознаваш такъв, какъвто си, това е истинското смирение. И пред лицето на злото, което е в нас и около нас, не бягайте, не бягайте от реалността, не се затваряйте в себе си, а всеки да поеме своята част от отговорността - Исус казва „своя кръст“ - и го носете, с любов, с радост. Не сам, не, не е възможно: винаги с Исус, Той отпред, а ние отзад“.
Бог не иска фотокопия, а само оригинали
Пожелавайки на младите хора направят Исус свой Приятел, Спътник по пътя, Франциск използва думите на блажения Карло Акутис, момче, „силно увлечено към компютрите, но преди всичко влюбено в Исус, Евхаристията, която той нарича „магистралата към небето“:
Земният живот на Карло беше кратък, много кратък, но беше пълен. Беше като състезание, бягане към Рая. Той се затича от деня на първото си причастие, когато срещна Исус в Неговото Тяло и Кръв. Да, защото Исус не е идея или морално правило, не, Исус е човек, приятел, спътник.
