Генерална аудиенция: Възрастните хора, светлина за другите

Адриана Мазоти – Димитър Ганчев - Радио Ватикана

Днешната катехистична беседа е озаглавена „Мъките на творението. Историята на създанието като мистерия на зараждането“. “Понеже знаем, че цялото творение стене и страда до днес от болките при раждането. Не само това, но и ние, които притежаваме първите плодове на Духа, стенем вътрешно, докато очакваме осиновяването като деца, изкуплението на нашето тяло. Защото с тая надежда ние се спасихме (Римляни 8,22-24)".

Няколко дни след празника Успение на Пресвета Богородица, папа Франциск обясни на вярващите изпълнението на Божия план за Майката на Исус, тоест нейното събиране с Възкръсналия Христос, празнувано от Източната и Западната църкви, което, „осветява също и нашата крайна цел“. Франциск насочи вниманието към възкресението на Исус, „което отваря пътя на създаването на живот за всички нас“, според християнската вяра. „Възкръсналият е първороден от много братя и сестри“, каза папата и припомни думите на Исус към Никодим, че възкресението „е малко като второ раждане“, раждане в небето:

Точно както, веднага щом излезем от утробата на майка си, винаги сме ние, същото човешко същество, което е било в утробата, така и след смъртта ние се раждаме на небето, в пространството на Бог, и все още сме ние, които сме вървели по тази земя. Подобно на това, което се случи с Исус: Възкръсналият винаги е Исус: той не губи човечечността си, живота си, нито дори телесността си, не, защото без това вече нямаше да е Той, нямаше да е Исус: т.е. с неговата човечност, със своя опит.

Исус след възкресението

Появявайки се на последователите си след смъртта, Исус показва раните си, за да покаже, че това е Той, но те вече не са знак за грозотата, която е претърпял, а доказателство за изключителната му любов, каза папата като подчерта:

Възкръсналият Исус с тялото си живее в триединството на Бог! И в него той не губи паметта си, не изоставя собствената си история, не прекъсва отношенията, в които е живял на земята. Той обещал на приятелите си: „И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие“ (Йоан 14,3).

В Божието царство

Възкръсналият ни казва, че в Божия свят нашето тяло ще бъде преобразено, но неговата идентичност няма да бъде заличена.

Не можем да си представим това преобразяване на нашата телесна смърт, но сме сигурни, че тя ще запази лицата ни разпознаваеми и ще ни позволи да останем хора в Божието небе.

Мъдростта на старостта

Папата припомни, че Исус, „когато говори за Божието царство, го описва като сватбена вечеря, като празник с приятели“ и ни приканва да приемем тези думи е се настроим „да се наслаждаваме на Божията усърдна и съзидателна любов“. „Животът на възкръсналото тяло ще бъде сто хиляди пъти по-жив от начина, по който сме го вкусили на тази земя“, подчерта Франциск.

Той продължи размишлението си с възхвала на старостта, време, в което значението на малките неща, съставляващи живота, "се изостря". Значението на една ласка, например, на усмивка, на вярна връзка.

Същността на живота, с приближаване на нашето земно сбогуване, става окончателно ясна за нас. Тази мъдрост на старостта е мястото на нашето зараждане, което осветява живота на децата, младите хора, възрастните и цялата общност. Възрастните хора трябва да бъдат светлина за другите. Целият ни живот изглежда като семе, което ще трябва да бъде заровено, за да се роди цветът и плодът му. То ще се роди, заедно с останалия свят. Не безболезнено, но ще се роди.

Най-доброто от живота предстои да се види

„Да, скъпи братя и сестри, особено вие, възрастните, най-доброто от живота предстои да се види“, завърши обнадеждаващо папа Франциск. "Но ние сме стари, какво повече имаме да видим? Най-доброто. Надяваме се на тази пълнота на живота, която ни очаква всички, когато Господ ни призове". Но „това не е очакване под упойка, не е отегчително очакване, а трепетно очакване“, допълни папа Бергольо.

„Кога ще дойде моят Господ? Кога ще мога да отида там? – завърши папата. Този преход предизвиква малко страх, защото не знам какво означава, но ръката на Господ, винаги те води напред и след като преминеш вратата, идва празникът. Нека бъдем бдителни, вие скъпи старци и скъпи старици, мои връстници. Той ни очаква, само едно преминаване и след това е празникът.