Ангел Господен: вратата на Царството Божие е тясна, но отворена за всички

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

Тясна врата, но отворена за всички. Това е вратата, която дава достъп до спасението, за което Исус говори на учениците си, при едно условие, а именно да поставят Учителя и неговото Евангелие за „мерило“ в живота на човека.

Да бъдеш като Исус, означава да го следваш

В откъса от евангелието според Лука за днешната XXI обикновена неделя през годината (Лк. 13, 22-30), въпросът, отправен към Исус, който „минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим“ (ст. 22), е дали „малцина са, които се спасяват“ (ст. 23). Папата отбеляза, че отговорът изглежда, че противоречи на предишните учения на Христос и самите заключителни думи в този откъс, които говорят за „трапеза в Царството Божие“, приготвена за всички.

„Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (ст. 24), отговаря Исус, но това не означава, че спасението е отредено за малцина или за съвършените. За да обясни това, папа Франциск каза, че като говори за тясната врата, Исус се е позовал на обичая по онова време да се затварят всички градски порти през нощта, с изключение на една, малка, единствената, през която е могло да се влиза за завръщането у дома. Папата припомни и другото твърдение на Исус: „Аз съм вратата: който влезе през мене, ще се спаси…“ (Йн. 10, 9). Следователно, за да влезе в живота на Бог, човек трябва да премине през Него, приемайки Неговото Слово.

Както за да влезе в града, човек е трябваро да  „премери себе си" с единствената останала отворена тясна врата, така и животът на християнина е живот „по мярката на Христос", основан и моделиран по Него. Означава, че мерилото е Исус и неговото Евангелие: не това, което ние мислим, а това, което Той ни казва. И затова става въпрос за тясна врата не защото тя е предназначена за малцина, не, а защото да бъдеш като Исус означава да го следваш, да посветиш живота си на любовта, на служението и даряването на себе си, както направи Той, който премина през тясната врата на кръста.

Ежедневните жестове на любов на мнозина

Папа Франциск обясни какво означава да следваме Исус и следователно „да влезем в житейския проект, който Бог ни предлага“. Означава „да отхвърлим пространството на егоизма“, на суетата и на гордостта, да не се чувстваме самодостатъчни и да превъзмогнем мързела, за да обичаме другите. След това папата даде няколко примера:

Нека помислим да бъдем конкретни в онези ежедневни жестове на любов, които трудно вършим: за родителите, които се посвещават на децата си, като правят жертви и се отказват от времето за себе си, това е Неговата отворена врата, тясна, отворена врата; нека помислим за тези, които се грижат за другите, а не само за собствените си интереси, колко хора са такива, добри; нека помислим за онези, които се посвещават на помощта за възрастните, за най-бедните и най-уязвимите; нека помислим за тези, които продължават да работят с ангажираност, понасяйки трудности и може би неразбиране; нека помислим за тези, които страдат заради вярата, но продължават да се молят и да обичат; за онези, които вместо да следват инстинктите си, отговарят на злото с добро, намират сили да простят и смелост да започнат отначало.

На чия страна искаме да бъдем ние?

Папата посочи, че „всички те са хора, които, вместо собственото си удобство, избират да отдадат живота си на любовта. Накрая те ще бъдат признати от Отца. А ние?

Братя и сестри, на чия страна искаме да бъдем ние? Дали предпочитаме лесния път да мислим само за себе си или избираме тясната врата според Евангелието, която сломява егоизма ни, но ни прави способни да приемем истинския живот, който идва от Бога и ни прави щастливи? На чия страна сме ние?

Мария премина през тясната врата

Накрая папата отправи молитва към Мария, „която следва Исус чак до кръста“, така че тя „да ни помогне да мерим живота си“ по нейния Син, за да можем да влезем в „пълния и вечен живот“.