Ангел Господен: вярата е запален огън, за да ни държи будни

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Исус ни призовава да „разпалим отново огъня на вярата“, за да „не стане второстепенна реалност“ в нашия живот или да ни кара да бягаме от „ангажираността в Църквата и в обществото“. Наистина, Евангелието „е като огън“, „топли с Божията любов“ и „иска да изгори нашия егоизъм“. Това посочи папа Франциск в катехизисната си беседа преди да произнесе неделната молитва от прозореца на своя кабинет в апостолическия дворец, като посочи, че в евангелския откъс (Лк. 12, 49-53) едно изречение на Исус винаги ни прави силно впечатление и ни кара да си задаваме въпроси. Докато е на път с учениците си, Исус казва: „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!” (ст.49)

Евангелието „подтиква към промяна и призовава към обръщане“

Папата зададе въпроса за какъв огън говори Исус, дошъл да донесе „Евангелието на света“, тоест „Благата вест за Божията любов към всеки един от нас“. Папата поясни, че затова Исус ни казва, „че Евангелието е като огън, защото е послание, което, като нахлува в историята, изгаря старото равновесие на живота, кара ни да излезем от индивидуализма, да преодолеем егоизма, да преминем от робството на греха и на смъртта към новия живот на Възкръсналия“.

Тоест Евангелието не оставя нещата такива, каквито са, а подтиква към промяна и призовава към обръщане. Не раздава фалшив вътрешен мир, а разпалва безпокойство, което ни кара да вървим, кара ни да се отворим към Бог и към нашите братя. Точно като огънят: докато ни топли с Божията любов, иска да изгори егоизма ни, да освети тъмните страни на живота, да разруши фалшивите идоли, които ни поробват.

Силата на огъня на Божията любов у Исус

Папата посочи, че както „много библейски пророци – например Илия и Еремия – Исус е разпален от огъня на Божията любов и, за да го разпали и по света, той раздава себе си,  „обичайки докрай, дори до смърт и то смърт кръстна“ (виж Фил. 2,8). Защото е „изпълнен със Светия Дух, който се сравнява с огъня и със своята светлина и своята сила, разкрива милосърдното лице на Бог и дава надежда на онези, които се смятат за изгубени, събаря бариерите на маргинализацията, лекува раните на тялото и душата, обновява една религиозност, сведена до външни практики“. Папата запита какво значение има за нас днес тази дума?.

Призовава ни да запалим отново огъня на вярата, така че тя да не стане второстепенна реалност или средство за индивидуално благополучие, което ни кара да бягаме от предизвикателствата на живота и от ангажираността в Църквата и в обществото.

Вярата в Бога ни успокоява, „за да ни позволи да действаме“

Като цитира йезуитския кардинал и теолог Анри дьо Любак, папа Франциск припомни, че вярата в Бог „ни успокоява, но не както ние бихме искали: тоест не за да ни осигури парализираща илюзия или блажено удовлетворение, а за да ни позволи да действаме“.

Тоест вярата не е „приспивна песен“, която ни унася, за да ни накара да заспим, а запален огън, за да ни държи будни и дейни дори през нощта!

Вярата запалва в нас огъня на свидетелството

Затова папата каза, че нашето лично размишление би трябвало да бъде: „Увлечени ли сме от Евангелието? Четем ли го често? Носим ли го със себе си?" Дали моята вяра „ме поставя в блажено спокойствие или запалва у мен огъня на свидетелството?“. Това се въпроси, които да си зададем и като Църква:

Дали в нашите общности гори огъня на Светия Дух, на предаността към молитвата и милосърдието, на радостта от вярата, или ние се поддаваме на умората и навика, с отегчено лице и изречено недоволство?

Да разнасяме по света „огън“, който прави живота красив“

Накрая, папата насърчи да проверим дали и ние можем да кажем като Исус: „Запалени сме от огъня на Божията любов и искаме да го „разнесем“ по света, да го донесем на всички, така че всеки да може да открие нежността на Отца и да изпита радостта на Исус, който разтваря широко сърцето и прави живота красив“. Нека се помолим Дева Мария, „която прие огъня на Светия Дух, да се застъпи за нас“.