Светите Йоаким и Анна "придружават" папата в Канада

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

На 26 юли, програмата на папа Франциск предвижда провеждане на Света литургия на „Commonwealth Stadium" (Стадионът на Британската общност) в Едмънтън. Следобедът Негово Светейшество ще участва в традиционното поклонничество, посветено на света Анна, което векове наред се провежда на едноименното езеро, на около 72 километра от Едмънтън. Майката на Пресвятата Дева Мария е фигура, към която канадците са много привързани. Тя е почитана в много местни общности. Поклонничеството до езерото Света Анна е една от най-важните духовни срещи за вярващите в Северна Америка.

Почитането на света Анна в Канада

Анна и Йоаким са били семейна двойка от Йерусалим. Той е принадлежал към рода на Давид. Така желаното потомство за тях идва след двадесет години брак и непрестанни молитви към Бога, който ги прави родители на Мария, майката на Исус. Анна учи дъщеря си и й предава домашните занаяти, Йоаким с любов се грижи за нуждите на семейството. Те са почитани още от първи век. Канадците са особено привързани към майката на Дева Мария. На света Анна са посветени църкви, училища и местности.

Така бабата на Исус става покровителка на канадското население и през 1628 г. в Кап Бретон“ е построен първият параклис, посветен на нея. Култът се разпространява и достига до водите на езеро, в провинция Алберта, наречено Божието езеро или Езерото на Светия Дух. Тук облатите на Мария Непорочна основават мисия и през 1889 г. организират първото поклонение в чест на Света Анна, която дава ново име на езерото. То се превръща в място за молитва и за духовни събирания, а заради своето социално и културно значение, от 2004 г. е обявено за Национален исторически обект на Канада.

Молитвата на възрастните хора

Евангелието „ни показва много красив, вълнуващ и окуражаващ образ" на бабата и дядото на Исус. Папа Франциск припомни това на общата аудиенция на 11 март 2014 г. В Евангелието се казва, „че те очакваха идването на Бог всеки ден, с голяма вяра, от много години. Те наистина искаха да го видят през онзи ден, да разберат неговите знаци, да предусетят неговото начало“. В Йерусалим имаше един човек на име Симеон, и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него (Лк., 2, 25-32). Когато Мария и Йосиф дойдоха в храма, за да изпълнят закона Господен, „Симеон ги благослови“. Симеон Праведни и Анна бяха оживени от Светия Дух. Тежестта на възрастта и на очакването изчезна в един миг. Те разпознаха Младенеца и откриха нова сила, за нова задача: да благодарят и да свидетелстват за това Божие знамение. Симеон бе вдъхновен от красив химн на радост (вж. Лука 2, 29-32), в този момент той стана поет, а Анна стана първата проповедница на Исус”. Папа Франциск насърчи да следваме „тези необикновени стари хора“: „молитвата на възрастните, каза той, както и на бабите и дядовците, е дар за Църквата, тя е богатство! Голяма движеща сила от мъдрост и за цялото човешко общество: особено за тези, които са твърде заети, твърде натоварени, твърде разсеяни“.

Бабите и дядовците, и предаването на вярата

С бабата и дядото на Исус е свързана и една основна ценност: „именно стойността на семейството като привилегировано място за предаване на вярата“. „Светите Йоаким и Анна“, поясни папата на молитвата Ангел Господен на 26 юли 2013 г., „са част от една дълга верига, предавала вярата и любовта към Бога, в топлината на семейството, чак до Мария, която прие в утробата си Божия Син и го дари на света, дари го на нас”. Празникът на светите Йоаким и Анна е и празник на бабите и дядовците: „Колко важни са те в живота на семейството“, добави папата, „за да предават това наследство от човечност и вяра, което е от съществено значение за всяко общество! И колко важна е срещата и диалогът между поколенията, особено вътре в семейството”.

Възрастните хора са дървета, които продължават да дават плод

Възрастните хора играят главна роля в културите на местните народи. Папа Франциск, през своя понтификат, подчерта, че те имат главна роля в предаването на вярата, в диалога с младите хора и в запазването на корените на народите. Те са „дървета, които продължават да дават плод“, „съществена част от християнската общност и от общество“. Не хора за изхвърляне. А голяма движеща сила от мъдрост, като светите Йоаким и Анна.