Папата: общи усилия за посрещане проблемите на околната среда

Амедео Ломонако  - Димитър Ганчев - Ватикана

Какъв свят искаме за себе си и за тези, които ще дойдат след нас? Това е ключовият въпрос в посланието на папа Франциск към участниците в конференцията, организирана от Папската академия на науките, която се провежда във Ватикана на 13 и 14 юли на тема: „Устойчивостта на хората и екосистемите в условия на климатичния стрес“. В посланието, папата подчертава, че „изменението на климата се превърна в извънредна ситуация, която не е в периферията на обществото“, а вече има централна роля, като влияе негативно на цялото човешко семейство, "особено на бедните и тези, които живеят в икономическите периферии на света".

Намаляване на емисиите

Папата припомня, че днес сме изправени пред две предизвикателства: да „намалим климатичните рискове чрез намаляване на емисиите“ и да помогнем на хората „да се адаптират към изменението на климата“. Франциск подчертава, че грижата за нашия общ дом, дори независимо от съображенията относно ефектите от изменението на климата, „не е просто утилитарно усилие, а морално задължение за всички мъже и жени като Божи чеда". Тези предизвикателства изискват от нас да мислим за един „многоизмерен подход за защита както на хората, така и на нашата планета“.

Пътят на екологичното обръщане

Франциск контретно посочва пътя за грижа за общия дом: този на „екологичното обръщане", което изисква промяна на манталитета и ангажираност да се работи за устойчивостта на хората и екосистемите. Това обръщане предполага преди всичко чувство за "благодарност“ за дара на творението от любящия ни Бог. Това изисква от нас да признаем, че сме обединени във „всеобщо общение„ помежду си и с останалата част от създанията на света. И също така предполага нуждата да посрещнем проблемите от околната среда не като изолирани индивиди, а с чувство на солидарност, като общност“.

Примерът на по-развитите нации

Намирането на конкретни решения на днешните нарастващи проблеми изисква „смели, съвместни и далновидни усилия сред религиозни, политически, социални и културни лидери на местно, национално и международно ниво“, посочва папата. По-конкретно, изтъква Франциск, „икономически по-облагодетелстваните нации могат да играят важна роля за намаляване на емисиите си“ и за предоставяне на финансова и технологична помощ, така че по-малко проспериращите райони на света да могат да последват техния пример.

В посланието си Франциск също подчертава, че от основно значение е „достъпът до чиста енергия и питейна вода, подкрепата за фермерите по целия свят, така че те да преминат към устойчиво земеделие“. Също така е много важно търсенето на „пътища за устойчиво развитие и умерен начин на живот“, насочени към запазване на природните ресурси на света и здравеопазване за най-бедните и най-уязвимите.

Всичко е взаимосвързано

Папата изразява две безпокойства: „загубата на биоразнообразие и многобройните войни в ход в различни региони на света“, които имат вредни последици за оцеляването и благосъстоянието на хората, включително проблеми със сигурността на храните и нарастващото замърсяване. Тези кризи, заедно с тази на климата, показват, че „всичко е взаимосвързано“ и че насърчаването на общото благо е „съществено за едно истинско екологично обръщане“. Папата припомня, че поради тези причини е одобрил присъединяването на Светия престол към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение.

Накрая, позовавайки се на енцикликата Laudato si', Франциск изразява надеждата: „докато човечеството от постиндустриалния период може би ще бъде запомнено като едно от най-безотговорните в историята, трябва да се надяваме, че човечеството на началото на XXI век може да бъде запомнено с това, че благородно поема тежките си отговорности“.