Папа Франциск: цялата Църква се нуждае от изцеление
Лиза Дзенгарини – Светла Чалъкова - Ватикана
При пристигането си при бреговете на свещеното езеро „Света Ана“, папа Франциск бе посрещнат от хиляди поклонници, дошли за поклонничеството, което се провежда всяка година на празника на света Ана. Езерото, наричано Wakamne („Божието езеро“) от сиуксите Накота и „Езерото на духа“ от народа Кри, е известно с лечебните си води и духовното си значение както за католиците, така и за коренното население в Канада и Северозападните американски щати . То е кръстено на света Ана, майката на Мария и баба на Исус, от католически мисионер от Квебек, който стартира поклонничеството в края на 19 век, чествайки седмицата на нейния празник на 26 юли.
Връщане към изворите на нашата вяра
След като благослови водата на езерото и присъстващите вярващи, папа Франциск оглави Литургията на Словото. Светият отец започна проповедта си, отбелязвайки, че биенето на барабаните, въвеждащи празника, „изглежда сякаш отразявата туптенето на сърцата“ на многото поклонници, които поколения наред са вървели заедно, за да стигнат до това „Божие езеро“, търсейки изцеление от неговите води .
Папата отбеляза, че мълчаливото съзерцаване на тези води, където може да се усети „майчиният ритъм на сърцето на земята“, ни вдъхновява да се върнем към изворите на живота и на нашата вяра. „Наистина – каза той – това ни позволява, в духа, да посетим светите места, да си представим Исус, който извършва голяма част от служението си на брега на езеро: Галилейското езеро“.
Братство в многообразието
Бог – продължи папата - избра богато разнообразния контекст на тази периферна област, където се събраха различни хора, за да обяви на света своето „революционно“ послание за братство. Това послание, каза папата, звучи днес в звуците на барабани, обхващащи вековете и обединяващи различни народи. „Напомня ни, че братството е истинско, ако обединява онези, които са далеч един от друг, че посланието за единство, което небето изпрати на земята, не се страхува от различията, а ни кани към общение, за да започнем отначало заедно, защото всички сме поклонници, отправени на път“.
Водата дава живот
Фокусирайки се върху четивата на литургията, заимствани от Книгата на пророк Йезекиил (47, 1-2. 8-9. 12), папа Франциск подчерта отново решаващата роля на бабите, по-специално в местните общности, в предаването на „живата вода на вярата”. „Вярата рядко идва от четене на книга сам в ъгъла“, каза папата, „вместо това тя се разпространява в семействата, предавана на езика на майките, в сладките лирични акценти на бабите“. Като благодари на бабите за ценната им роля, папата отправи отново призива си към семействата да ценят и да се грижат за своите възрастни.
„Бих искал да кажа на всички тези семейства с възрастни хора у дома: вие притежавате съкровище! Пазете този източник на живот в домовете си: грижете се за него като за ценно наследство, което трябва да бъде обичано и ценено“.
Водата изцелява
След това папа Франциск се съсредоточи върху лечебната сила на водата в контекста на раните, нанесени на коренното население на Канада след европейската колонизация. Припомняйки служението на Исус на брега на Галилейското езеро, той отправи молитва към Господ, чрез застъпничеството на Мария и Света Ана, да помогне за изцелението на тези дълбоки рани.
„На това благословено място, където царуват хармония и мир, ние Ти представяме дисхармонията на нашите преживявания, ужасните последици от колонизацията, незаличимата болка на толкова много семейства, баби, дядовци и деца”.
Ролята на бабите в процеса на изцеление
Папа Франциск отново подчерта ролята на майките и бабите в местните общности за изцелението на тези рани, като се позовава конкретно на фигурата на бабата на Исус, която бе представена на коренното население на Канада от мисионерите чрез ефективен процес на инкултурация.
Франциск припомни също, че част от „болезненото наследство“ на европейската колонизация „произлиза от факта, че местните баби са били възпрепятствани да предадат вярата на собствения си език и култура“. „Тази загуба – каза папата – бе със сигурност трагична, но вашето присъствие тук е свидетелство за устойчивост и ново начало, за поклонничество към изцелението, за сърце, отворено към Бог, който лекува живота на общностите“.
Цялата Църква се нуждае от изцеление
След това папа Франциск отбеляза, че днес „цялата Църква се нуждае от изцеление“, като прикани поклонниците да допринесат за изграждането на „Църква-майка“, способна да „прегърне всеки от своите синове и дъщери“, която „е отворена за всички и говори на всеки“, и „се среща с всеки“. Освен това той подчерта, че „ако искаме да се грижим и да изцелим живота на нашите общности, трябва да започнем от бедните и най-маргинализираните“, включително възрастните хора, които рискуват да умрат сами, но също и младите хора, „които са повече разпитвани, отколкото изслушвани“.
Посочвайки, че Исус ни призовава „да излезем, да дарим и да обичаме“, Светият отец прикани всички вярващи да се запитат какво могат да направят за нуждаещите се и по-специално за местните народи, които са преживели толкова много страдания.
„Понякога най-добрия начин да помогнете на другите не е да им дадете веднага това, което искат, а да ги придружите, като ги приканите да обичат и да дадат от себе си. По този начин, чрез доброто, което могат да направят за другите, те ще открият собствените си потоци от жива вода и уникалното и ценно съкровище, което наистина са”.
Коренното население е съкровище за Църквата
В последните си думи папата изрази надежда, Църквата да напредне в подпомагането на изцелителния процес на коренното население на Канада, като повтори колко ценно е то за него и Църквата.
