Ново апостолическо послание за литургията

Йоан Хаджиев - Ватикан нюз

Апостолическото послание до Божия народ относно Литургията има за цел да припомни дълбокия смисъл на евхаристийното служение, произлязло от Събора и да насърчи едно литургично образование. Папа Франциск публикува апостолическо послание „Desiderio desideravi“,  (от лат. "Пожелах с голямо желание”), което със своите 65 параграфа преразглежда резултатите от пленарната сесия на Ведомството за Божествения култ през февруари 2019 г. и следва моту проприо „Traditionis custodes“, потвърждавайки важността на църковното общение около обряда, произтичащ от реформираната следсъборна Литургия. Не става въпрос за нова инструкция или директива със специфични норми, а по-скоро за медитация за разбиране на красотата на литургичното служение и неговата роля в евангелизирането.

Преоткриване на Литургията

Християнската вяра - пише папа Франциск - или е среща с живия Исус, или не е. И „Литургията ни гарантира възможността за такава среща. Нямаме нужда от смътен спомен от Тайната вечеря: трябва да присъстваме на тази вечеря”. Припомняйки значението на конституцията „Sacrosanctum Concilium“ на Втория ватикански събор, която доведе до преоткриването на богословското разбиране на Литургията, папата добавя: „Бих искал красотата на християнското служение и необходимите последици от него в живота на Църквата да не да бъде обезобразено от повърхностното и редукционно разбиране за неговата стойност или, още по-лошо, от експлоатацията му в услуга на някаква идеологическа визия, каквато и да е тя“ (№ 16).

След като предупреди за „духовната светскост” и за гностицизма и неопелагианството, които я подхранват, папа Франциск обяснява, че „участието в евхаристийната жертва не е наше завоевание, сякаш можем да се похвалим с това пред Бог и нашите братя” и че „Литургията няма нищо общо с аскетичния морализъм: това е дар на Господнята Пасха, който, приет с покорност, прави живота ни нов.“ (№ 20). За да се излекуваме от духовната светскост, е необходимо да се преоткрие красотата на Литургията, но това преоткриване „не е търсене на ритуален естетизъм, който се наслаждава само на грижата за външната формалност на обряда или се задоволява с стриктното спазване на рубриките. Очевидно, това твърдение по никакъв начин не иска да одобри противоположното отношение, което бърка простотата с небрежната баналност, съществеността с невежата повърхностност, конкретността на ритуалното действие с раздразнения практически функционализъм“ (№ 22).

„Удивлението от пасхалната тайна“

Папата обяснява, че „трябва да се грижим за всеки аспект на служението (пространство, време, жестове, думи, предмети, дрехи, песен, музика...) и трябва да се спазва всяка рубрика: това внимание би било достатъчно, за да се избегне ограбването на общността от това, което ѝ се дължи, тоест пасхалната тайна, отслужена според начина, който Църквата установява.“ (№ 23). Всъщност, ако липсва „удивлението от пасхалната тайна“, присъстващо „в конкретността на сакраменталните знаци, ние наистина бихме могли да рискуваме да бъдем непроницаеми за океана от благодат, който залива всяко служение“ (№ 24).

Нужда от литургично образование

Цитирайки теолога Романо Гуардини, много присъстващ в Апостолското послание, папа Франциск потвърждава, че без литургична формация „реформите в обряда и в текста не помагат много“ (№ 34). Той подчертава важността на формацията, особено в семинариите. „Служение, което не евангелизира, не е автентично, както и благовестие, което не води до среща с Възкръсналия по време на службата, не е автентично, но и двете, без свидетелството на милосърдието, са като мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (37).

Важно е - продължава папата - да се образова към разбиране на символите, което става все по-трудно за съвременния човек. Един от начините да се направи това „със сигурност е да се погрижите за изкуството на отслужването“, което „не може да бъде сведено до просто спазване на рубриките и дори не може да се мисли като въображаемо – понякога диво – творчество без правила. Обрядът сам по себе си е норма и нормата никога не е самоцел, а винаги в услуга на най-висшата реалност, която иска да пази“ (№ 48). И „сред ритуалните жестове, които принадлежат на цялото събрание, мълчанието заема място от абсолютна важност”, което „приканва към покаяние и желание за обръщане; събужда за слушане на Словото и молитва; предразполага към обожаването на Тялото и Кръвта Христови“ (№ 52).

Папата завършва посланието, като моли „всички епископи, презвитери и дякони, преподаватели в семинарии, преподаватели от богословски факултети и училища и всички катехисти да помогнат на светия Божи народ да черпи от това, което винаги е било основен източник на християнската духовност“, повтаряйки установеното в „Traditionis custodes“, така че „Църквата да може да издигне, в многообразието от езици, една и съща молитва, способна да изрази своето единство“ и тази единствена молитва е римският обряд, произтичащ от съборната реформа и установен от светите папи Павел VI и Йоан Павел II.