Франциск: да съхраняваме корените, за да изграждаме бъдещето
Паоло Ондарца - Димитър Ганчев – Ватикана
„Ние не сме изолирани личности“: баби и дядовци, родители, семейната среда, която ни е предшествала, са „дар, който сме призовани да ценим“. Това е посланието, което Франциск отправи към многото вярващи изпълнили стадиона "Комънуелт" в Едмънтън, където той отслужи литургия в деня на литургичния празник на светите Йоаким и Анна, 26 юли.
Диалекта на вярата
Папата прикани да не забраваме „милувката на ония, които са ни предшествали и от които сме научили, че „доброто, нежността и мъдростта са здрави корени на човечеството“.
В дома на нашите баби и дядовци много от нас са вдъхнали аромата на Евангелието, силата на вярата, която има вкус на дом. Благодарение на тях сме открили една позната, домашна вяра; защото вярата по същество се предава по този начин, „на диалект“, чрез обич и насърчение, грижа и близост“.
Пазители на историята
От бабите и дядовците сме учили на любов, която никога не е принуда, никога не лишава другия от неговата вътрешна свобода. Те ни предадоха нещо, което никога не може да бъде изтрито в нас и в същото време ни позволиха да бъдем уникални и свободни хора.
Йоаким и Анна обичаха Мария така; и Мария обичаше Исус по този начин, с любов, която никога не го задушаваше или възпираше, но го придружаваше да прегърне мисията, за която беше дошъл на света, посочи папата.
Нека се опитаме да научим това като личности и като Църква, подчерта Франциск: „никога да не потискаме съвестта на другия, никога да не оковаваме свободата на тези пред нас и преди всичко никога да не ни липсва любов и уважение към хората, които са ни предшествали и са ни поверили скъпоценни съкровища, които съхраняват история, по-голяма от тях“.
Библията и броеницата на нашите предци
Но същевременно папа Франциск предупреди „никога да не губим паметта за историята“, да помним винаги онези ръце, които са ни галили и държали, които са дали живота ни; да разговаряме с нашите възрастни хора, да посветим времето си и пред изборите в живота да се запитаме какво биха направили на наше място или биха ни посъветвали.
В нашите все по-оборудвани, модерни и функционални домове, има ли специално семейно молитвено място за техните спомени, изображения и ценени предмети?, запита ритолично папата. Пазим ли Библията и броеницата на нашите предци?
Нека се молим за тях и в единство с тях, да посветим време, за да си спомним, да пазим наследството: в мъглата на забравата, която връхлита нашето бурно време, е важно да се схърняват корените. Така расте дървото, така се гради бъдещето.
Да бъдем съзидателни
Много пъти животът се измерва въз основа на печалбата, кариерата, успеха и вниманието на другите, отбеляза папата. „Въпросът е: създавам ли живот? Въвеждам ли нова и обновена любов в историята, която не е съществувала преди? Проповядвам ли Евангелието там, където живея, служа ли на някого безвъзмездно, както моите предци? Какво правя за моята Църква, моя град и моята общност?
Лесно е да се критикува, но Господ не иска да сме само критици на системата, не ни иска затворени и „изостанали“, а творци на нова история, тъкачи на надежда, строители на бъдещето, миротворци“.
Да съживим огъня на нашите предци
Нашите предци са ни предали страст, сила и копнеж, огън, който от нас зависи да съживим, подчерта Светия отец. „Нашите баби и дядовци искаха да видят по-справедлив, по-братски и по-подкрепящ свят и се бориха да ни дадат бъдеще. Сега от нас зависи да не ги подведем.
Подкрепени от тях, които са нашите корени, от нас зависи да дадем плодове. Ние сме клоните, които трябва да разцъфтят и да дадат нови семена в историята.
Бъдеще, в което възрастните хора не са изоставени
Накрая папата призова за съюз между новото и старото поколение за едно бъдеще в което възрастните хора не са отхвърлени като ненужни; бъдеще, което не оценява стойността на хората само по това, което произвеждат; бъдеще, което не е безразлично към хората в напреднала възраст, които се нуждаят от повече време, слушане и внимание; бъдеще, в което никой няма да повтори историята на насилието и маргинализацията, претърпени от нашите местни братя и сестри.
Това бъдеще е възможно ако с Божията помощ не скъсаме връзката с тези, които са ни предшествали, и насърчаваме диалога с тези, които ще дойдат след нас: млади и стари, баби и дядовци и внуци, заедно. Нека продължим заедно, нека мечтаем заедно.
Нека светите Йоаким и Анна се застъпват за нас и ни помогнат да запазим историята, която ни е създала, и да изградим съзидателна история, завърши папата. Нека те ни напомнят за духовното значение на почитта към нашите баби и дядовци, да ценим тяхното присъствие, за да изградим по-добро бъдеще.
