Папата: помирението между християните е основен принос за мира
Мишел Равиар - Димитър Ганчев - Ватикана
„Помирението между разделените християни, като принос към умиротворяването на народите в конфликт, днес е по-актуално от всякога, особено когато светът е разстроен от жестока и безсмислена военна агресия, в която толкова много християни се бият помежду си“. Това заяви папа Франциск на аудиенцията в религиозния дом Санта Марта за делегацията на Вселенската патриаршия, която пристигна в Рим за честването на празника на светите Петър и Павел, покровители на Рим.
Осезаем знак за братски диалог
Папата определи присъствието на православната делегация на евхаристичната литургия, отслужена вчера на пл. „Свети Петър“, като „осезаем знак, че времето на дистанция и безразличие, през които се смяташе, че разделенията са непоправим факт, е преодоляно“. Като благодари на „скъпия брат Вартоломей”, Вселенския патриарх и Светия синод за изпращането на делегацията, папата подчерта: „Нашите църкви водят братски и плодотворен диалог и са ангажирани по убеден и необратим начин по пътя към възстановяване на пълното общение“.
Християнско помирение сред мъките на войната
Светият отец подчерта необходимостта християните да се помирят сред мъките на войната „Помирението между разделените християни, като средство за принос към мира между народите в конфликт, е най-навременното съображение в наши дни, тъй като нашият свят е нарушен от жестока и безсмислена агресия, в която много, много християни се бият помежду си”
Трябва да плачем за жертвите и огромното кръвопролитие, смъртта на толкова много невинни хора, травмата, нанесена на семейства, градове и цял народ. Колко страдания са понесли онези, които са загубили своите близки и са били принудени да напуснат домовете си и собствената си страна!
Подпомагането на тези братя и сестри „е призив към милосърдие, което като християни сме длъжни да направим за мигранта, бедния и ранен Исус“, като същевременно има нужда да се обърнем, „за да разберем, че въоръжените завоевания, експанзии и империализми нямат нищо общо с Царството, което Исус обяви”.
Да започнем от Христос
Какъв свят искаме да се появи след това ужасно избухване на враждебни действия и конфликти? И какъв принос сме готови да дадем дори сега за едно по-братско човечество? Като вярващи, ние непременно трябва да намерим отговорите на тези въпроси в Евангелието: в Исус, който ни призовава да бъдем милостиви и никога насилствени, да бъдем съвършени, както е съвършен Отец, и да не се съобразяваме със света (вж. Мт 5 :48).
„Нека си помагаме, скъпи братя“, е поканата на папата, „да не се поддаваме на изкушението да задушим разрушителната новост на Евангелието със съблазните на света“ и да превърнем Отеца на всички „в Бог на собствените си причини и на собствените си нации“.
Нека започнем от Него, за да разберем, че вече не е време за регулиране на църковните програми според логиката на силата и удобството на света, а според смелото евангелско пророчество за мир. Със смирение и много молитва, но и със смелост и парезия.
Църкви сестри, братя народи
Размишлявайки за иницииралите този процес, папата припомни 50-ата годишнина от смъртта на „незабравимия Вселенски патриарх Атинагор, мъдър и смел пастир“:
„Църкви сестри, братя народи“, каза „незабравимият вселенски патриарх Атинагор, мъдър и смел пастир“, каза папа Франциск, който си отиде преди петдесет години и продължава да бъде за папата и за мнозина „източник на вдъхновение“:
Търсенето на християнско единство не е само вътрешен въпрос в Църквите. Това е съществено условие за осъществяването на автентично всеобщо братство, което се проявява в справедливост и солидарност към всички. Това изисква сериозен размисъл от страна на нас, християните“, каза папата.
Да вървим заедно като братя
В този смисъл, заключава папа Франциск, „знак на надежда по пътя към повторното установяване на пълно общение идва от срещата на Координационния комитет на Съвместната международна комисия за богословски диалог между Католическата църква и Православната църква“, спрян за две години поради пандемията. Надеждата е, че богословският диалог ще напредва чрез насърчаване на нов начин на мислене и действие, който, имайки предвид грешките от миналото, ще ни накара да гледаме все повече и повече към общото настояще и бъдеще, без да се оставяме да попаднем в капана на предразсъдъците от другите епохи":
Нека не се задоволяваме с „църковна дипломация“ и любезно да останем на собствените си идеи, а да вървим заедно като братя: да се молим един за друг, да работим един с друг, нека се подкрепяме, гледайки Исус и неговото Евангелие.
