Папата: икуменизъм вдъхновен от живота и страданията на хората

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Икуменизъм, който има своите корени в ежедневния живот, в споделянето на страданието и който също е отправна точка за богословското адаптиране на доктрината. Това са някои от насоките предложени от папа Франциск при аудиенцията с членовете на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата църква и Близкоизточните православни църкви, които прие на аудиенция във Ватикана.

Местен икуменизъм

Говорейки за местния икуменизъм, реалност, която вече се живее преди всичко в Близкия изток и сред емигрантите на Запад, папата се спря на „икуменизма на живота, на ежедневния живот на техните семейства, на работата, на тяхното приятелства от ежедневието“:

И те често преживяват заедно икуменизма на страданието, в общо свидетелство за името на Христос, понякога дори с цената на живота си. Следователно богословският икуменизъм трябва да отразява не само догматичните различия, възникнали в миналото, но и настоящия опит на нашите вярващи. С други думи, диалогът за доктрината би могъл да се адаптира богословски към диалога на живота, който се развива в местните и ежедневни взаимоотношения на нашите църкви, които са истинско и същинско богословско място.

Кръщелен икуменизъм

Като благодари на делегацията за извършената „ценна работа“ и за предстоящия документ за тайнствата, който може да отбележи „нова стъпка напред към пълното общение“, Франциск насочи вниманието към икуменизма на кръщението и значението да се върви заедно напред благодарение на това тайнство.

Именно в кръщението се намира основата на общуването между християните и копнежа за пълно видимо единство. Благодарение на това Тайнство можем да потвърдим с апостол Павел: „Всички сме кръстени чрез един Дух в едно тяло“

Конкретната реалност

Друго размишление на папата бе за пастирския икуменизъм и документите, подписани заедно с някои Близкоизточни православни църкви, които позволяват на вярващите например да приемат тайнствата на покаянието, евхаристията и миропомазването на болните при определени обстоятелства или в случай на смесени бракове.

Всичко това стана възможно, гледайки на конкретната реалност на членовете на Божия народ и тяхното добро, превъзхождащо историческите идеи и различия: гледайки на важността, че никой не може да бъде лишен от средствата на Благодатта.

Озарени от Духа

Оттук папата се запита дали не е възможно да се разширят пастирските споразумения и в контексти, „в които нашите вярващи се намират в ситуация на малцинство и диаспора“.

Нека Светият Дух ни вдъхнови да вървим напред по този път, който гледа към доброто на хората, доброто на душите, доброто на Божия народ, нашия, целия, а не към моралните, богословски или идеологически различия. Доброто, хората са там. Исус Христос се въплъти, стана човек, член на предания Божи народ, Той не стана една идея: не. Той стана човек. И ние винаги трябва да търсим доброто на хората и на предания Божи народ.

Да вървим заедно

И накрая, Франциск подчерта важността на „братските срещи, за да се вслушваме едни други, споделяме и вървим заедно“.

Този е пътят. Това е икуменизмът, общия път, който се реализира вървейки заедно, а не само с идеи: реализира се, когато вървим заедно. И е хубаво младите поколения, активни в местните общности, да бъдат включени в пътя на нашите Църкви, така че диалогът за доктрината да върви заедно с диалога на живота.

Под знака на Мария

Срещата приключи под знака на Мария, защото следващата фаза на диалога ще се съсредоточи върху Девицата в учението и живота на Църквата.

Под твоето покровителство прибягваме, Света Богородице, не презирай молитвите, които ти отправяме в нашите нужди, но избавяй ни винаги от всяка опасност, Дево славна и благословена.