Ангел Господен: в Евхаристията откриваме присъствието на Христос
Паоло Ондарца – Маня Кавалджиева – Ватикана
На неделната молитва папата напомни, че в Евхаристията Господ присъства и ни призовава да бъдем граждани на небето, но държи сметка за пътя, който трябва да извървим на земята. „Ако има малко хляб в торбата си, Той знае това и се безпокои”.
Понякога има риск Евхаристията да се сведе до неясно измерение, което може да бъде светло и ухаещо на тамян, но далече от затрудненията на ежедневието. В действителност, Господ взема присърце всичките наши нужди, като се започне от най-елементарните.
Трябва да се храним и да храним
Папата посочи, че всъщност в Евхаристията всеки може да изпита любящото и конкретно внимание на Господ. Умножаването на хлябовете и другите знаци, с които Исус олицетворява Евхаристията, не стават по ефектен начин, а почти поверително: „хлябът се умножава, като преминава от ръка в ръка”.
Нашето евхаристийно обожание се проверява, когато се грижим за другия, както прави Исус: около нас има глад за храна, но също и за придружаване, за утеха, за приятелство, за добро настроение, за внимание. Има глад за евангелизиране. Това намираме в евхаристийния хляб: вниманието на Христос към нашите нужди и поканата да правим същото за тези около нас. Трябва да се храним и да храним.
Ние сме сити, когато Господ осмисля нашия живот
Който приема Тялото и Кръвта Христови, каза още Франциск, не само се храни, но се и насища. Наистина, ние имаме нужда да се храним, но също така и да знаем, че храната ни се дава с любов:
В Тялото и Кръвта Христови ние откриваме Неговото присъствие, Неговия живот, даден за всеки един от нас. Той не само ни помага да вървим напред, но ни дава себе си: Той става наш другар по пътя, навлиза в нашите истории, посещава самотата ни, връщайки смисъла и ентусиазма. Това ни засища, когато Господ осмисля нашия живот, нашата тъмнина, нашите съмнения, но Той вижда смисъла и това наистина ни засища, смисълът, който Господ ни дава, ни предоставя онова „повече“, което ние всички търсим: тоест присъствието на Господа! Защото в топлината на неговото присъствие, животът ни се променя: без Него би бил наистина сив.
В края на неделната молитва, папа Франциск припомни беатификациите, чествани вчера в Севиля на 11 доминиканци, убити от омраза към вярата по време на гражданската война в Испания през миналия век:
Вчера в Севиля бяха обявени за блажени някои монахини от доминиканския орден: Анджело Марина Алварес и деветнадесет другари; Джовани Агилар Донис и четирима другари от Ордена на Братят-проповедници; Изабела Санчес Ромеро, възрастна монахиня от Ордена на Свети Доминик и Фрутуозо Перес Маркес, доминикански терциар. Всички убити от омраза към вярата по време на религиозното преследване, настъпило в Испания в контекста на гражданската война от миналия век. Тяхното свидетелство за привързаност към Христос и прошката за техните убийци ни показват пътя към светостта и ни насърчават да превърнем живота си в дар на любов към Бог и нашите братя.
След това папата отправи мисъл той се съсредоточи върху продължаващото насилие в Мианмар, като призова международната общност да уважава човешкото достойнство и правото на живот и прикани всеки да се запита какво представлява личната ангажираност, солидарност и разбиране към украинския народ. Мисълта на папата се насочи и към предстоящата Световна среща на семействата, която ще се проведе в Рим от следващата сряда.
Благодаря на епископите, на енорийските свещеници и на пасторалните работници, които свикват семействата за моменти на размисъл, на честване и празнуване. Благодаря специално на съпрузите и семействата, които ще свидетелстват за семейната любов като призвание и път на святост. Приятна среща!
