Царице Небесна: да намерим отново порива към доброто

Маня Кавалджиева – Ватикана  

Изборът на Петър да се върне да лови риба, „да се върне към предишния живот“, може би защото е малко обезверен в очакването да види отново Учителя, изглежда е този на мнозина от нас, отбеляза папа Франциск преди неделната молитва Царице Небесна, като коментира евангелския откъс за третото явяване на възкръсналия Исус пред учениците. Защото може да стане така, че поради умора, разочарование, или от мързел, ние да забравим Господа и да пренебрегнем важните избори, които сме направили, за да се задоволим с нещо друго”.

Предаваме ви пълния текст на катехизисната беседа на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, приятна неделя!

Евангелието на днешната литургия (Йоан 21,1-19) разказва за третото явление на възкръсналия Исус на апостолите. Това е среща, която става близо до Галилейското езеро и в нея участва главно Симон Петър. Всичко започва с това, че той казва на другите ученици: „Отивам да ловя риба“ (ст.3). Нищо странно, той е бил рибар, но изоставил този занаят, откакто именно на брега на онова езеро бе оставил мрежите си, за да последва Исус. И сега, докато Възкръсналият кара да го чакат, Петър, вероятно малко обезсърчен, предлага на другите да се върнат към предишния си живот. И другите приемат: „Ще дойдем и ние с тебе. Ала нищо не уловиха през нея нощ“ (ст.3).

Може да се случи и на нас, от умора, разочарование, може би от мързел, да забравим Господа и да пренебрегнем големите избори, които сме направили, за да се задоволим с нещо друго. Например, не се оставя време за разговори в семейството, предпочитайки личните забавления; забравя се молитвата, оставяйки се да ни обземат собствените ни нужди; пренебрегва се милосърдието, с извинението за ежедневни спешни ситуации. Но, по този начин, ние се оказваме разочаровани: именно като разочарованието на Петър, с празните мрежи, като него. Това е път, който те води назад и не те удовлетворява.

А Исус, какво прави с Петър? Отново се връща на брега на езерото, където бе избрал него, Андрей, Яков и Йоан, всичките четирима ги бе избрал там. Той не укорява – Исус не укорява, той докосва сърцето, винаги – а назовава учениците с нежност: „Деца“ (ст. 5). После ги кани,  както преди,  да хвърлят отново мрежите си смело. И отново мрежите се напълват невероятно. Братя, сестри, когато в живота си имаме празни мрежи, не е време да се самосъжаляваме, да се забавляваме, да се връщаме към старите забавления. Време е да тръгнем отново с Исус, време е да намерим смелостта да започнем отначало, време е да излезем в открито море. Винаги, пред някое разочарование, или пред живот, загубил малко смисъла – „днес чувствам, че малко съм се върнал назад…“ . тръгни отново с Исус, започни наново, излез в открито море! Той те чака. И мисли само за теб, за мен, за всеки един от нас.

Петър се е нуждаел от това „разтърсване". Когато чува Йоан да вика: „Господ е!" (ст. 7), веднага се хвърля във водата и плува към Исус. Това е жест на любов, защото любовта отива отвъд полезното, удобното и дължимото; любовта поражда удивление, вдъхновява свободни, творчески пориви. И така, докато Йоан, най-младият, разпознава Господ, Петър, най-възрастният, се хвърля срещу него.  В това хвърляне се съдържа целият преоткрит ентусиазъм на Симон, наречен Симон Петър.

Скъпи братя и сестри, днес възкръсналия Христос ни призовава към нов порив, всички, всеки един от нас, призовава ни да се потопим в доброто, без да се страхуваме, че ще загубим нещо, без да пресмятаме твърде много, без да чакаме другите да започнат. Защо ли? Нека не чакаме другите, защото за да срещнем Исус, трябва да се осмеляваме. Да се осмеляваме смело, да започваме и започваме отново, осмелявайки се, рискувайки.  Нека се запитаме: способен ли съм на изблик на щедрост, или сдържам поривите на сърцето си и се затварям в навика, или в страха? Да се хвърлим, да се гмурнем. Това е днешната дума на Исус.

После, в края на този епизод, Исус задава на Петър три пъти въпроса: „Любиш ли ме?“ (ст.15-17). Възкръсналият също пита нас днес: Любиш ли ме? Защото на Пасха Исус иска и нашето сърце да възкръсне; защото вярата не е въпрос на знание, а на любов. Любиш ли ме?, пита Исус теб, мен, нас, които имаме празни мрежи и много пъти се страхуваме да започнем отново; теб, мен, всички нас, които нямаме смелостта да се гмурнем и може би сме загубили порива. Любиш ли ме?, пита Исус. Оттогава, Петър спира да лови риба завинаги и се посвещава на служението на Бога и на братята, до степен да даде живота си тук, където ние се намираме сега. А ние, искаме ли да обичаме Исус?

Дева Мария, която каза с готовност „да“ на Господ, нека ни помогне да намерим отново порива към доброто".