Папата: синодалността не е организационна мода

Антонела Палермо – Димитър Ганчев - Ватикана

По повод пленарната сесия на Папската комисия за Латинска Америка, папа Франциск отправи видеопослание в което говори за „общение“ и „участие“, които са ключови категории за правилното тълкуване и прилагането  на учението на Втория Ватикански събор, което предполага „да се научим наново как да вървим заедно“ пред епохалните промени в обществото, посочва папата във посланието.

Папата припомня III Генерална конференция на Латиноамериканския епископат в Пуебла, както и концепцията за „пастирско обръщане“ на IV Генерална конференция в Санто Доминго и на V Генерална конференция в Апаресида. Синодалният път не е новост, допълва папата, но придава нов тласък чрез слушане и освобождаване на място за Светия Дух.

Светият Дух, главен герой в синодалността

В обръщението си Светият отец подчертава важността да останем отворени в мисленето си, за да не се заблуждаваме, че „знаем всичко” или имаме всички отговори. Да си представим, че знаем всичко, казва папа Бергольо, е „много опасно“ за синодалността, тъй като не оставя „никакво място за Светия Дух, истинският протагонист в синодалния път“.

„Дарът е Светият Дух“, каза папата, „който не се налага със сила, но нежно призовава нашата привързаност и нашата свобода“, за да ни направи способни „да придобием формата на единство и общение, която Той желае в нашите взаимоотношения”. Папа Франциск подчертава, че ако сме в състояние да получим този дар на Духа, животът ни ще стане „постоянно служене на другите“.

С поглед към Петдесятница, папата предупреждава, че това не е събитие, ограничено в миналото, тъй като Духът („Голямото неизвестно“) винаги е нов и съвременен. Когато поради „ограничено познание“ или амбиция мислим да доминираме над всичко – предупреждава папата – лесно изпадаме в изкушението на тотален контрол, да заемаме пространства, да достигнем до повърхностната видимост на тези, които искат да бъдат централния герой като в телевизионен сериал. Вместо това трябва да създаваме процеси.

Синодалността не е организационна мода

Папата подчертава евхаристичното измерение, което е в основата на автентичната синодалност. В противен случай, нашето участие би било "обикновен парламентаризъм", докато това е "жест на църковно общение, който се опитва да даде нов тласък“. Всички кръстени участват в това общение, като приятели, които придружават Господа в неговия път". Синодалността „не е организационна тенденция или проект за човешко преоткриване на Божия народ, а динамичното и историческо измерение на църковното общение, основано на триединното общение, което, като същевременно оценява sensus fidei на целия свят Божи народ, апостолската колегиалност и единство с Наследника на Петър, трябва да стимулират обръщането и реформата на Църквата на всяко ниво“.

Църквата не е митница, която контролира

Папата отправя поканата, Комисията за Латинска Америка – континентът, към който аржентинският папа гледа с особено обич и внимание – да бъде дякония, която помага на различните отдели да действат в синергия и да разбират по-добре социалната и църковната действителност в региона, а не като "митница, която извършва контрол“. Тази Комисия трябва да насърчава особената идентичност и братство на отделните нации на континента.

Опасността от клерикализма и личния протагонизъм

Светият Дух е този, който трябва да бъде главния герой, а не ние – подчертава Франциск като предупреждава за опасността от клерикализъм и личен протагонизъм: „Синодалността без общение може да се превърне в църковен популизъм”. Папата приканва за по-интензивно църковно общение в разнообразието от харизми, призвания и служения, което „подхранва процеси, които позволяват на Божия народ, който върви в историята, да участва повече и по-добре. към общата отговорност, че всички ние трябва да бъдем Църква“. „Всички ние сме Божий народ и ученици, призвани да се учим и да следваме Господа. Всички сме съотговорни за общото благо и светостта на Църквата”.