Франциск: призвани да осъществим Божията мечта за братство

Паоло Ондарца – Светла Чалъкова - Ватикана

Докато духат ледените ветрове на войната, Църквата тръгна по синодалния път: т.е. тя чувства неотложната нужда да върви заедно и чрез слушане, участие и споделяне „да допринесе да се изгради човешкото семейство, да изцели раните му и да го проектира към по-добро бъдеще“, пише папата.

Мечтата за братство

Според Франциск призванието е „да изпълним Божията мечта“: „великият промисъл за братство, който Исус носеше в сърцето си, когато се молеше на Отца, „да бъдат всички едно“. Всяко призвание в Църквата, пише Папата в посланието си за 59-ия Световен молитвен ден за звания, допринася за целта „да направим да отекне хармонията на многото и различни дарове, които само Святият Дух може да реализира“. За това Църквата трябва да стане все по-синодална: способна да върви заедно в хармонията на многообразието, в която всички имат свой собствен принос и могат да участват активно.

Миряни и пастири, заедно, за да евангелизираме

Да върви заедно е основно призвание за Църквата, която съществува, за да евангелизира. Тази мисия е възможна само с участието на всички. Ето защо „трябва да се пазим от манталитета, който разделя свещениците и миряните, като считаме първите за главни действащи лица, а вторите за изпълнители”: християнската мисия трябва да се изпълнява „като един Божи народ, миряни и пастири заедно”.

Всички са призвани

От друга страна, „призванието“ не трябва да се отнася единствено до свещениците или само до богопосветените. Това „не е изключителен опит, отреден за малцина“. „Всички сме призвани да участваме в мисията на Христос да обедини отново разпръснатото човечество и да го помири с Бога“. Всеки от нас е създание, пожелано и обичано от Бог, за което Той имаше уникална и специална мисъл. „Ние сме призовани да развием тази божествена искра, която обитава сърцето на всеки мъж и всяка жена“, „да помагаме човечеството да расте вдъхновено от любовта и взаимното приемане“.

Едно семейство в общия дом

Всички, продължава папата, сме призовани да бъдем пазители един на друг, да лекуваме раните на творението, „да станем едно семейство в прекрасния общ дом на творението, в хармоничното разнообразие на неговите елементи“. „Не само отделните хора, но и народите имат призвание”.

Божественият скулптор и неговият поглед, който призовава

Франциск заимства думите на великия Микеланджело Буонароти: „всеки каменен блок има ръст отвътре и е задача на скулптора да го открие“. По същия начин Божият поглед на любов достига до нас, докосва ни, освобождава ни и ни преобразява, правейки ни да станем нови хора. Това се случи с Мария, със Симон Петър, с митара Левий, със Савел. Бог „вижда потенциали във всеки един и работи непрестанно през цялото време, за да можем да ги поставим в служба на общото благо“. „Призванието се ражда благодарение на изкуството на божествения скулптор, който с ръцете си ни кара да излезем от себе си, за да изпъкне в нас онзи шедьовър, който сме призовани да бъдем”. Затова Франциск увещава да слушаме Словото, но също и нашите братя и сестри по вяра.

Призвани и при-зовани

Когато приемаме погледа на Исус, изпълнен с любов, отбелязва папата, животът ни се променя. Ние сме призовани да „гледаме другите и света с очите на Бог, да служим на доброто и да разпространяваме любовта, с дела и думи”. Призвани и призовани: „Ние светим, всеки един до един, като звезда в сърцето на Бог и в небосклона на Вселената, но – се чете в посланието – ние сме призовани да съставяме съзвездия, които ръководят и осветяват пътя на човечеството, като се започне от средата, в която живеем”. Следователно всеки мъж и всяка жена са като парченца от мозайка, „вече красиви, ако се вземат едно по едно, но които само заедно образуват едно изображение“. „Нека всеки от нас – е пожеланието на Франциск –да намери своето място и да даде най-доброто от себе си в този велик промисъл“.