Генерална аудиенция: възрастните ни учат на постоянството във вярата
Светла Чалъкова – Ватикана
За да се справим с „прекомерното зло“, „натрупаните тежести“, които ни смазват, като пандемията, а след това и с войната в Украйна, ни помагат свидетелствата на старите хора като Йов, който първо издига своя протест срещу „Тайната на злото“, но след това е сигурен, че Господ в своята нежност ще му въздаде справедливост. И така „той превръща негодуванието от загубата в упоритост за очакването на Божието обещание“. Това подчерта папа Франциск в катехизисната си беседа на днешната генерална аудиенция на площад „Свети Петър“, десетата, посветена на старостта.
Силата на вика на Йов, след загубата на всичко
Пред многобройните вярващи от цял свят папата определи старозаветната Книга на Йов като „връх на универсалната литература“, а патриархът — „свидетел на вярата, който не приема „карикатура“ на Бог, а издига своя протест пред лицето на злото, докато Бог отговори и разкрие лицето Си”. И накрая Бог отговаря, подчерта Франциск, „по изненадващ начин: той показва на Йов славата Си, но без да го смаже, а по-скоро, със суверенна нежност“. Оттук папата прикани да „доловим силата на вика на Йов“.
Ще ни бъде от полза се поучим от него, за да преодолеем изкушението на морализма пред лицето на негодуванието и обезсърчаването от болката за загубата на всичко. Дали си спомняме историята? Йов, който губи всичко в живота си, губи богатството си, губи семейството си, губи сина си и също здравето си и остава там, ранен, в диалог с трима приятели, след това с четвърти, които идват да го поздравят.
Нека Бог ни опази от моралистичната религиозност
Когато Бог взима думата – поясни папата - той възхвалява Йов, „защото е разбрал тайната на Божията нежност, скрита зад мълчанието му“. Но той упреква приятелите му, „които си мислят, че знаят всичко, за Бог и болката, и след като идват да утешат Йов, в крайна сметка го съдят с техните предварителни планове“.
Нека Бог да ни пази от този лицемерен и самонадеян пиетизъм! От онази моралистична религиозност и онази религиозност на заповедите, която ни дава известна презумпция и ни отвежда към фарисейството и лицемерието.
За Франциск „притчата от книгата на Йов представя по драматичен и примерен начин това, което наистина се случва в живота. Тоест, че твърде тежки изпитания, непропорционални изпитания в сравнение с човешката малкост и слабост, се стоварват върху човек, семейство или народ. В живота, както се казва, често вали на мокрото. И някои хора са повлечени от сума злини, които изглеждат наистина прекомерни и несправедливи", подчерта папата.
„Всички познаваме такива хора. Били сме впечатлени от техния вик, но също така често сме се възхищавали в лицето на твърдостта на тяхната вяра и тяхната любов – каза папата – мисля за родителите на деца с тежки увреждания, за цял живот, мисля, дори за тези, които живеят с постоянно заболяване или за близките, които са до тях.. Ситуации, които често се влошават от недостига на икономически ресурси. В определени обстоятелства на историята тези купища тежести изглежда си дават колективна среща. Това е, което се случи през тези години с пандемията Covid-19 и което се случва сега с войната в Украйна".
Правото на протест
„Съществува – изтъкна папата - нещо като право на жертвата да протестира срещу тайната на злото, право, което Бог дава на всеки, всъщност, самият Той е този, който вдъхновява. „Мълчанието на Бог, в първия момент на драмата, означава именно това. Бог няма да се отклони от конфронтацията, но в началото оставя възможността на Йов да протестира. Може би понякога трябва да се научим на това уважение и нежност от Бог", каза папата.
„Отче – ще каже някой - протестирах срещу Бог. А аз ще кажа: знаеш ли, че протестът е начин да помолиш Бог да се погрижи, като децата, които протестират с родителите си. Ако имаш някаква рана в сърцето си и ти идва да протестираш, направи го. Бог е Баща. Бъдете свободни в молитвата си. Бог харесва протеста на Йов", коментира папата импровизирайки.
Възрастните хора – заключи папата - които намират пътя на това свидетелство, което превръща негодуванието от загубата в упоритост за очакване на Божието обещание, са незаменими за общността при справянето с прекомерното зло“.
