Царице Небесна: Господ не търси съвършени, а смирени християни
Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана
В нашите „кризисни моменти”, в умората, „Исус, Възкръсналият, желае да се завърне, за да бъде с нас”. Той очаква само „да го потърсим", дори и ако ние му носим, като Тома Неверни, „нашите нужди и нашето недоверие". Това посочи папа Франциск пред събралите се на площад Свети Петър в Рим 40 хиляди вярващи, преди да молитвата Царице Небесна, като коментира откъса от евангелието на Йоан за втората Пасхална неделя, разказващ за срещата на Възкръсналия Христос с учениците (Йоан 20, 19-31).
И ние като Тома Неверни, изпитваме трудност да вярваме
Папата говори за апостол Тома и за Исус. Първият представлява всички нас, „които не сме присъствали в горницата, когато Господ се е явил“ и следователно „не сме имали други физически знаци или явления от Негова страна".
И ние, като този ученик, понякога изпитваме трудност: как да вярваме, че Исус е възкръснал, че ни придружава и е Господ на нашия живот, без да сме го виждали, без да сме го докосвали? Как да вярваме в това? Защо не ни даде някой по-явен знак за своето присъствие и своята любов? Някой знак, който да можем да видими по-добре... Ето че и ние сме като Тома, със същите съмнения, със същите разсъждения.
„Не“ на християните, които се смятат за съвършени
Папата поясни, че ние обаче „не трябва да се срамуваме от това“, защото, като говори за Тома, „в Евангелието се казва, че Господ не търси съвършени християни, които никога не се съмняват и винаги парадират със сигурна вяра“. „Когато даден християнин е такъв, нещо не е наред", отбеляза папата.
Аз ви казвам: страх ме е, когато видя християнин, някое обединение на християни, които смятат, че са съвършени.
Кризата на вярата ни прави смирени
Защото „преживяването на вярата, както за Тома, се състои от светлини и сенки. Ако не е така, то каква вяра ще бъде?" И следователно „има време за утеха, за порив и ентусиазъм, но също и за умора, изгубване, съмнения и мрак“.
Евангелието ни показва „кризата“ на Тома, за да ни каже, че не трябва да се страхуваме от кризите на живота и вярата. Кризите не са грях: те са по пътя, който извървяваме. Не трябва да се страхуваме от тях. Много пъти те ни правят смирени, защото пропъждат мисълта, че всичко е наред, че сме по-добри от другите. Кризите ни помагат да признаем, че имаме нужда: те възраждат нуждата от Бог и по този начин ни позволяват да се върнем при Господ, да се докоснем до раните Му, да изпитаме любовта Му отново, като за първи път. По-добре е една несъвършена, но смирена вяра, която винаги се връща към Исус, отколкото силна, но самонадеяна вяра, която ни прави горди и самонадеяни.
Исус се връща, дори и ако вратите са затворени
Исус не се предава, не се уморява от нас, не се страхува от нашите кризи и слабости. Той винаги се връща: когато вратите са затворени, Той се връща; когато се съмняваме, Той се връща; когато, като Тома, имаме нужда да Го срещнем и да го докоснем по-отблизо, Той се връща. Той винаги се връща и то не със силни знаци, които биха ни накарали да се чувстваме малки и неадекватни, дори срамежливи, а като ни показва раните си, знаци на Неговата любов, която се свърза с нашите слабости.
При следваща криза, нека търсим Неговите рани
Папата поясни, че Възкръсналият Исус иска да се върне, за да бъде с нас, „особено когато сме уморени, или изпаднали в криза:
Той се връща, защото е търпелив и милосърден. Той идва, за да отвори горницата на нашите страхове и недоверие, защото винаги иска да ни даде друга възможност. Така че нека помислим за последния път, когато по време на труден момент или период на криза, ние сме се затваряли в себе си, барикадирани в нашите проблеми и оставяйки Исус извън дома. И нека си обещаем, следващият път, в трудностите, да потърсим Исус, да се върнем при Него, при неговата прошка – Той винаги прощава, винаги! – при онези рани, които ни излекуваха.
Папата накрая подчерта, че така „и ние ще бъдем способни на състрадание, ще се приближаваме към раните на другите без строгост и без предразсъдъци“. С помощта на Мария, Майка на милосърдието.
