Папата благодари на словаците за приема на украинските бежанци
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Нося в сърцето си срещите ни от миналия месец септември“, каза папа Франциск в зала Павел VI, поздравявайки близо 2500 словашки поклонници, пристигнали в Рим, за да му благодарят за неговото посещение. Папата изтъкна присъствието на възрастния кардинал Йозеф Томко, който, обаче, „изглежда по-млад от мен!", се пошегува Франциск, като поздрави и гражданските власти и по-специално председателя на парламента на Словашката република и председателя на Конституционния съд, и като изпрати поздрав и на „госпожа президентката на страната". По повод на онова мое посещение, добави Бергольо, успях да видя „как Църквата в Словакия изживява богатото разнообразие от обреди и традиции, като мост, който свързва християнския Запад и Изток“. Папата изрази и намерението си да продължава да ги насърчава да вървят по пътя всички заедно, „в духа на срещата": млади хора, семейства, възрастни и различни общности, присъстващи в страната.
Културата на срещата се изгражда в търсене на хармония между различията, хармония, която изисква прием, отваряне и креативност. В основата на този начин на живот е Евангелието и Светия Дух. Но ние знаем, че в историята и в конкретния живот тази хармония понякога е наранена от нашите грехове и нашите ограничения. Затова, по време на моето посещение, ние се молихме и за изцелението на раните.
Солидарността с украинските бежанци
Папа Франциск научи, че големият килим, използван за срещата му с ромската общност в Кошице, е бил раздаден на малки парчета на местните семейства, за да бъде знак за добре дошли пред вратата на всеки дом и си спомни хляба и солта, които му бяха поднесени при неговото пристигане: „солта на гостоприемството, която препраща към солта на Евангелието“. Гостоприемство, което Словакия сега преживява „в трагичния контекст на войната".
През последните месеци много от вашите семейства, енории и институции приеха под покрива си майки с деца от украински семейства, принудени да се разделят, за да се спасят, пристигнали с малко багаж. Гледайки в очите им, вие сте свидетели как войната разрушава семейните връзки, лишава децата от присъствието на бащите, от училище и оставя на произвола на съдбата баби и дядовци. Насърчавам ви да продължавате да се молите и да работите за мира, който се изгражда в нашето ежедневие, дори и с тези жестове на приемащо милосърдие.
Да се изграждат мостове на братство
Папа Франциск изтъкна, че солидарността на Словашката църква стига далеч, чак до Куба и припомни, че посрещането на нуждаещ се човек означава извършване на акт на милосърдие, но и на вяра, „защото разпознава Исус“ в братята. И посъветва да не се губи „солта на гостоприемството“, оставяйки верни на Евангелието, получено от светите Кирил и Методий.
Призовавам ви винаги да съхранявате и култивирате това наследство, за да изграждате мостове на братство заедно с всички народи, които се подхранват от едни и същи корени на евангелизацията на Европа, с белите дробове на християнството, за които говори светият папа Йоан Павел II.
Нека Дева Мария на седемте скърби, покровителка на Словакия, отбеляза папата, да бъде „Майката, която винаги ви придружава по пътя и ви учи да утешавате и носите надежда“. След това Светият Отец каза, че ще благослови присъстващите и ще ги поздрави, но че „има проблем“:
Този крак не е добре, не функционира и лекарят ми каза да не ходя. Аз обичам да ходя ... но този път трябва да се подчиня на лекаря! Затова ще ви помоля да направите усилие и да се качите по стълбите, аз ще ви поздравя оттук, седнал. Това признание го правя за вашата страна.
Поздрав към папата от монс. Зволенски
„Като първи резултат от Вашето проповядване в Словакия, Свети Отче, веднага след посещението Ви, словаците бяха нетърпеливи да покажат солидарността си със своите братя и сестри от семейства в неравностойно положение“, се обърна към папата в началото на срещата монсеньор Станислав Зволенски, председател на Словашката епископска конференция и архиепископ митрополит на Братислава. Обяснявайки, че са избрали далечна страна – така както Господ бе извикал от далече папа Франциск – за да бъдат близо до нуждите на хората, посредством волни пожертвования.
