Папа Франциск и необходимостта от по-ефективна ООН
Алесандро Джизоти
„В настоящата война в Украйна сме свидетели на безсилието на Организацията на обединените нации“. Думите на папа Франциск по време на генералната аудиенция на 6 април предизвикаха голям отзвук. Не по-малко уместни обаче са думите, които непосредствено предхождат това твърдение. Всъщност те са предпоставката на горчивото наблюдение: „След Втората световна война беше направен опит да се положат основите на нова история на мира, но за съжаление – и няма да се научим – старата история на конкуриращите се велики сили продължава“. Папа Франциск твърдо вярва в ролята на Обединените нации и в стойността на многостранността. Убеждение, което днес е още по-силно в тази „промяна на епохата“, която преживяваме в трудното търсене на нов хоризонт на съвместно съществуване за човечеството. По стъпките на своите предшественици – и по-специално на Павел VI, Йоан Павел II и Бенедикт XVI – Франциск умножава жестовете и думите в подкрепа на ООН, насърчавайки процес на реформа, който се иска по-специално от тези страни, от тези народи, които страдат повече от последиците от онова безсилие, за което спомена папата.
Говорейки на 25 септември 2015 г. папа Франциск призова от трибуната на Общото събрание на ООН за реформиране на световната организация с цел постигане на по-голямо равенство между страните и ограничаване на злоупотребата със сила. „Опитът от последните 70 години показва ясно, че винаги са необходими реформи и адаптиране към времето, за да се постигне финалната цел за предоставяне на всички страни, без изключение, на участие и на истинско и справедливо влияние в процеса на взимане на решения“, каза тогава папата. От първите години на своя понтификат той набляга на темата за „необходимостта от по-голяма справедливост“, особено „за органи с ефективен изпълнителен капацитет, като Съвета за сигурност, финансови органи и групи или механизми, специално създадени за справяне с икономическите кризи“. В централата на ООН през 2015 той завърши словото си, като повтори необходимостта от укрепване на ООН. „Похвалната международна правна конструкция на Организацията на обединените нации - отбеляза той - може да бъде залог за сигурно и щастливо бъдеще за бъдещите поколения. Ще бъде, ако представителите на държавите успеят да оставят настрана секторните интереси и идеологии и искрено да търсят службата на общото благо”. Думи, препотвърдени през ноември същата година при посещението в централата на ООН в Найроби.
Относно ангажимента за грижата за общия дом, мирното разрешаване на международни спорове или икономическото развитие, съсредоточено върху хората и народите, папата и Светият престол считат ООН за най-подходящия международен форум за намиране сближаваща точка между различните инстанции и интереси. През декември 2019 г. в съвместно видеопослание папата и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш потвърдиха, че „доверието в диалога между хората и между нациите, в многостранността, в ролята на международни организации, в дипломацията като инструмент за намирането на разбирателство и съгласие е от съществено значение за изграждането на един мирен свят“. Няколко месеца по-късно избухна пандемията Covid-19, което направи още по-важно, ако е възможно, инвестирането в многостранността, в съзнанието, че всички, като човечество, сме в една лодка. „Пандемията – отбеляза той във видеопослание за 75-ата годишнина от основаването на ООН на 25 септември 2020 г. – ни показа, че не можем да живеем един без друг, или дори по-лошо, един срещу друг. Организацията на обединените нации е създадена, за да обедини нациите, да ги сближи, като мост между народите“. И с думите, които са добре свързани с казаното на генералната аудиенция на 6 април, той добави, че „нашият свят в конфликт се нуждае от ООН, за да се превърне във все по-ефективна лаборатория за мир, което изисква членовете на Съвета за сигурност, особено от постоянните, да действат с по-голямо единство и решителност“.
Показателно е, че реформата на Организацията на обединените нации намира място и в енцикликата Fratelli tutti. Франциск посвещава цял параграф на темата, 173. (Йоан XXIII в Енцикликата Pacem in Terris посещава на ООН параграф 173). За папата тази реформа е необходима, „за да може понятието за семейството на нациите да получи истинска конкретност“. Уверен е , че трябва да се осигури „безспорното върховенство на закона и неуморното прибягване до преговори“ и предупреждава, че „трябва да се избягва делегитимирането на тази Организация, тъй като нейните проблеми и недостатъци могат да бъдат преодолени и разрешени съвместно“. Следователно Организацията на обединените нации не съществува – сякаш предлага папата - ако нациите не са обединени, ако не са съгласни в търсенето на пътя на разбирателството. Независимо дали става дума за края на войната, патентите за ваксини или борбата срещу глобалното затопляне, всеки трябва да е готов да „загуби“ малко, за да може всички да печелят заедно. Заложено е най-важното предизвикателство: бъдещето на човечеството.
