ПАПА

Папата: милосърдието изисква въображение, икуменизмът не е опция

Франциск прие на аудиенция вярващите от полския град Лодз, които са на поклонничество до Рим, по повод закриването на стогодишния юбилей на своята епархия: Благославям тези, които отварят разума, сърцата и домовете си за болни, възрастни хора, бездомни, имигранти. Милосърдието има много лица, толкова, колкото има ранени и паднали на земята хора“.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана

Икуменизмът и милосърдието, два основни аспекта на християнството, са централни елементи в ДНК-то на Църквата в Лодз, университетски град в централна Полша. Произходът на тази архиепископия, издигната през 1920 г., е свързана с първия епископ, монсеньор Винсентий Тимиенецки, „човек с голяма милост и голяма икуменическа чувствителност”. Това припомни папа Франциск в словото си към полските вярващи, дошли на поклонничество в Рим, за да закриването на стогодишния юбилей на своята епархия.

Милосърдието изисква голямо въображение

Във ватиканската аула „Павел VI“ слушат думите на Франциск гражданските власти на град Лодз, включително председателят на регионалния съвет и кметът. Има и голямо представителство на братя и сестри, принадлежащи към други християнски църкви. Има и много млади хора, включително много студенти, бездомни хора и хора с увреждания. Франциск им напомни, че пътят на милосърдието е този на Евангелието.

„Днес милосърдието изисква голямо „въображение“, голямо творчество, което ни кара да станем апостоли на милосърдието, поети на милосърдието. Днес е необходима поезия на Милосърдието. Милосърдието има много лица, толкова колкото има ранени и паднали на земята. Всеки носи в себе си някакви рани, макар че не всички се виждат. Сърдечно благославям вашите милосърдни дела, дори тези, извършени по личен, спонтанен и скрит начин. Благославям тези, които отварят разума и сърцата си, които отварят домове и ресурси за болни, възрастни хора, безработни, бездомни, имигранти, за всички бедни, страдащи и маргинализирани, и за децата, които се нуждаят от дом и семейство. Така, отваряйки вратите, отваряйки всичко, Църквата приема най-евангелското лице, това на добрия самарянин, който не иска и не знае да бъде безразличен.

Икуменизмът не е опция

Друга отличителна черта в живота на Църквата е икуменическата. „В други времена - потвържди папата - ние се отлъчвахме взаимно. Сега, слава Богу, се наричаме братя“. „Продължете единството между всички нас по този начин. Благодаря ви! Имаме нужда от това единство". Припомняйки историята на Лодзката архиепископия, Франциск също така подчерта, че епископ Тименецки „знае как да обедини в себе си смелостта на милосърдието и смелостта на икуменизма“:

„Той избра пътя на икуменизма много преди Католическата църква да поеме по него официално. Призовавам ви да запазите жива тази смелост на вашия първи Пастир. Да пазите икуменическата решимост, помнейки, че икуменизмът в Църквата не е опция или декорация, а съществена нагласа. Насърчавам ви да вървите заедно, в богословския размисъл и евангелизацията, в общата молитва и в слушането на Божието Слово, в свидетелството за братството. По този път вие изграждате местното общество, което с гордост наричате „общността на четирите култури“.

Поклонничеството е образ на Синодалната Църква

След това папата припомни пътя на Синода на епископите, който започна миналия октомври и се фокусира върху темата „За една Синодална църква: общение, участие и мисия“. Сега – обясни папата - първият му етап, епархийския, е към своя край.

Надявам се, че не само сте се посветили на този Синод, но вече сте вкусили опита от него, преоткривайки красотата на църковното общение, на съвместното живеене на вярата, на поемането на взаимна отговорност един за друг, на споделянето с другите на опита от Бог, дори с онези, които очевидно са далечни или мислят различно. Поклонничеството е и красив образ на Синодалната църква, която върви по пътищата на апостолите, върви заедно, като семейство от сестри и братя, идващи от различни енории и от различни общности и църковни групи: свещеници и верни миряни, женени хора и богопосветени.

Накрая папата припомни, че „призванието на Църквата е да евангелизира“; „радостта на Църквата – добави той – е да евангелизира”. „Пожелавам ви да бъдете красива Църква, която е „излизаща“, която като маята кара цялото тесто да втаса; която има силата на синапеното зърно, което е най-малкото, но се превръща в дърво, на което птиците могат да правят своите гнезда“ .

Поклонничеството на архидиоцеза на Лодз до Рим

Повече от 1500 поклонници от архидиоцеза на Лодз са в Рим. Поклонничеството започна на 26 април с литургия в базиликата „Санта Мария Маджоре“. Преди литургията полските вярващи бяха приветствани от кардинал Станислав Рилко, архиерей на базиликата. На службата присъстваха епископите на архидиоцеза и кардинал Конрад Краевски, отговорник на Папската служба за милостиня, роден в Лодз. В своята проповед монсеньор Гжегож Риш, митрополит на Лодз, посочи един хоризонт: трябва, каза той, да се родим отново. На 27 април, осмата годишнина от канонизацията на св. Йоан Павел II, поклонниците от архидиоцеза на Лодз присъстваха на генералната аудиенция. След катехезисната си беседа папа Франциск отправи към тях следните думи: „Поздравявам сърдечно поляците, особено поклонниците от Лодзкия архидиоцез, които заедно със своите пастири благодарят на Бог за стогодишнината на своята епархия“. Друг централен момент от поклонничеството бе днешната среща с папа Франциск.