Папата към свещениците: направете място за Исус и се избавете от идолите
Андреа Де Анджелис – Светла Чалъкова – Ватикана
Да насочим погледа си към Исус, за да благодарим на Господ, за да разпознаем нашите изкушения и отхвърлим идолите. Трябва да бъдем бедни с Христос, защото Христос избра бедността. Това е пътят, който папата посочи на свещениците в проповедта на Светата литургия за освещаването на маслата. Във Ватиканската базилика, освен кардиналите и епископите, с папата съслужиха свещениците от Римската епархия, обозначавайки по този начин единството на Църквата, събрана около своя епископ. В базиликата присъстваха около 2500 вярващи с 1500 свещеници. По време на тази литургия на Велики четвъртък всички богопосветени подновяват своите обети, дадени в деня на ръкоположението и биват осветени маслата: за миропомазанието, за катехумените и това за болните, поставени пред папата в големи амфори. Франциск, след като вдъхна ампулата на мирото за миропомазанието, издигна молитва. След това дяконът изля благоуханни вещества в амфората, съдържаща маслото за миропомазанието. Всички съслужващи от своя страна протегнаха дясната си ръка към маслото до края на молитвата. Светото миро, съставено от олио и ароматни вещества, ще се използва при кръщение, миропомазване, при ръкополагането на свещеници и при освещаването на църква и олтар.
Благодатта да бъдеш свещеник
В проповедта си папата подчертава как да бъдеш свещеник е благодат, припомняйки пасаж от днешното четиво, в което пророк Исайя говори за „обещание, пълно с надежда, което ни докосва отблизо“, за онова „ще се наричате свещеници на Господ, / служители на нашия Бог ще ви наричат. / [...] Ще им плащам вярно заплата, / ще сключа вечен завет с тях”. Папата напомни на присъстващите свещеници, че тази благодат е преди всичко за хората, голям дар за хората:
„Да бъдеш свещеник скъпи братя, е благодат, много голяма благодат, която не е преди всичко благодат за нас, а за хората; за нашия народ е голям дар, че Господ избира измежду стадото Си някои, които да се грижат изключително за неговите овце, като бащи и пастири. Самият Господ е този, който плаща заплатата на свещеника: „Аз вярно ще им плащам заплатата“ (Ис 61,8). А „Той, знаем, е добър платец, въпреки че има своите особености, като да плаща първо последния и после първия: това е в негов стил“.
Очите на Господа
Папата припомни че „Евангелието според Лука ни казва, че след като Исус прочете пасажа на пророк Исайя пред народа си и седна, очите на всички бяха насочени към него“. Дори книгата Откровение на свети Йоан Апостол „днес ни говори за очи, насочени към Исус, за непреодолимото привличане на разпнатия и възкръсналия Господ, който ни води да се прекланяме и разпознаваме“. Точно тези очи Франциск прикани да се погледнат, да се фиксират, да се съзерцават:
„Да приковем очите си към Исус е благодат, която като свещеници трябва да подхранваме. В края на деня е добре да погледнем към Господа и Той да погледне в нашите сърца, заедно със сърцата на хората, които срещнахме. Не става въпрос за изброяване на греховете, не, а за любящо съзерцание, в което гледаме към деня си с погледа на Исус и така съумяваме да видим благодатите на деня, даровете и всичко, което Той е направил за нас, за да благодарим. Така ние също му показваме нашите изкушения, за да ги разпознаем и отхвърлим. Както виждаме, става дума да разберем това, което е угодно на Господ и какво Той иска от нас тук и сега, в настоящата ни история“.
Идолите ни отдалечават от Бог
Съзерцавайки погледа на Господ, ние можем също да „получим знак, за да Му покажем нашите идоли“. Именно върху идолите папата фокусира сърцевината на своята проповед, като подчерта че „в това пространство, което живеем така сякаш е изключително, се намесва дяволът“. Рискът е много голям: да не оставим място за Господ.
„Дяволът прави така че не само „угаждаме” на себе си, като даваме воля на една пристрастеност или подхранваме друга, но също така ни води да заменим с тях, с онези скрити идоли, присъствието на Божествените личности, присъствието на Отца, на Сина и на Духа, които живеят в нас. Това е нещо, което всъщност се случва. Въпреки че някой си казва, че отлично различава какво е идол и кой е Бог, на практика ние отнемаме пространството от Троицата, за да го дадем на дявола, в един вид косвено обожание: това на този, който го крие, но непрекъснато слуша неговите думи и консумира продуктите му, не оставяйки в крайна сметка дори кътче за Бог. Понеже Той е такъв, Той напредва бавно. И друг път говорих за „образовани“ демони, онези, за които Исус казва, че са по-лоши от този, който беше изгонен. Но те са „учтиви”, бият камбаната, влизат и стъпка по стъпка завладяват къщата. Трябва да внимаваме, това са нашите идоли.
Духовната суета
В проповедта си Франциск изрази също желанието си да сподели с присъстващите свещеници „три пространства на скрито идолопоклонство, в които Лукавия използва своите идоли, за да ни отслаби от нашето призвание на пастири“. Първото е това на духовната суета, „една култура на ефимерното, на външния вид“, която води до „триумфализъм без кръст“:
„Това изкушение за слава без Кръста е против личността на Господ, срещу Исус, който се смири във Въплъщението и който в знак на противоречие е единственото лекарство срещу всеки идол. Да бъдеш беден с бедния Христос и „защото Христос избра бедността“ е логиката на Любовта, а не друга. […] Светското търсене на собствената слава отнема от нас присъствието на Исус смирен и унизен, Господ, близък до всички, Христос страдащ с всички, които страдат, обожаван от нашите хора, които знаят кои са истинските им приятели. Светският свещеник не е нищо повече от клерикализиран езичник”.
Цифрите и функционализма
Вторият аспект на скритото идолопоклонство е в това, което Франциск определи като прагматизма на цифрите. Заместването на Духа, „който сам по себе си не обича да се показва, е това, към което се стреми идолът на цифрите, който кара всичко да се показва, макар и по абстрактен и отчетен начин“. Папата припомни, че любовта се състои от лица, а не от цифри:
Хората не могат да бъдат „преброени“, а Бог не дава Духа „с мярка“. В това увлечение по цифрите в действителност ние търсим себе си и сме доволни от контрола, осигурен от тази логика, която не се интересува от лицата и не е тази на любовта, а обича цифрите. Една характеристика на големите светци е, че знаят как да отстъпят, за да оставят цялото пространство за Бог.
Третият и последен аспект, посочен от Франциск е функционализмът, „съблазнителната среда, в която мнозина са ентусиазирани от пътната карта, а не от пътя“. Ако първият идол отдалечава Сина, вторият оставя Духа настрана, този трети идол завършва, като ни отдалечава от нежността на Отца:
Нашият Отец е Създателят, но не този, който само кара нещата да „функционират“, а Този, който „сътворява“ като Баща, с нежност, като поема отговорността за своите създания и работи, за да направи човека по-свободен. Функционалистът не знае как да се радва на благодатите, които Духът излива върху народа си, с които би могъл да се „храни“ дори като работник, който си изкарва заплатата. Функционално настроеният свещеник има своя собствена храна, която е неговото его. Във функционализма оставяме настрана преклонението пред Отца в малките и големите неща от нашия живот и сме доволни от ефективността на нашите програми“.
Молитва към свети Йосиф
Папата завърши проповедта си, като отправи молитва към свети Йосиф да освободи свещениците от всякакво желание за притежание, плодородната почва, върху която растат тези идоли:
„Бих искал да завърша, като помоля свети Йосиф, най-целомъдреният баща и без скрити идоли, да ни освободи от всякакво желание за притежание, тъй като копнежът за притежание, е плодородната почва, в която растат тези идоли. Нека също така да получим благодатта да не се отказваме от трудната задача да различаваме тези идоли, които толкова често крием или се крият”.
Книгата, дадена на свещениците
В края на светата литургия папа Франциск подари на свещениците книгата „Свидетели, не чиновници. Свещеникът в промяната на епохата”. Книгата с автор епископа на Аячо, монсеньор Франсоа-Ксавие Бустило, публикувана от Ватиканската издателска къща, включваща библейски и философски цитати, разсъждения върху актуални въпроси и проблеми и учителната власт, предупреждава за опасностите, пред които свещениците са изправени всеки ден, включително функционализма. Епископът винаги говори в първо лице, множествено число, а книгата не е ръководство за добрия свещеник, а пастирско писмо, в което всички служители на Бог са призвани да преживеят промяната на епохата, като винаги поставят в центъра Исус и Евангелието .
