Молитвата на папата: обезоръжи вдигнатата ръка на брат срещу брата
Салваторе Чернунцио – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Отче милосърдни... накарай противниците да си подадат ръка, за да се насладят на взаимна прошка... Обезоръжи вдигнатата ръка на брат срещу брата, за да разцъфти съгласието там, където има омраза“.
През тази 2022 година, драматично ранена от „жестока“ и „светотатствена“ война, изминаването на Кръстния път, който възпоменава пътят на Христос към Голгота, се провежда в присъствието на десет хиляди вярващи и в светлината на запалените факли. Мракът бързо се спуска над „Имперските форуми“, където от високоговорителите се разпространява универсалната молитва на папата, който моли Бог да обезоръжи ръката на брата срещу неговия брат и където по мондовизията се предават епизоди от живота на семействата, избрани за медитациите.
Отново в Колизеума
Франциск остава през цялото време с наведена глава и скръстени ръце, увит в бялото си палто, съсредоточен в молитвата. Зад него факлите осветяват огромното разпятие, поставено по традиция на възвишението пред базиликата на Констанитин и Максенций, в Римския форум.
„.Направи така, че да не се държим като врагове на Христовия кръст, за да участваме в славата на Неговото възкресение“.
Тази вечер, за разлика от предишните две години по време на пандемията, присъстват много хора, които се молят заедно с папата и семействата, придружавани през четиринадесетте спирания от кардинала викарий Анджело де Донатис и от помощните епископите на Римската епархия.
Откъси от семейния живот
В основата на Христовия кръст, семействата разказват своите проблеми, разочарованите очаквания и ежедневните усилия да образоват децата си, да водят несигурен живот, да бъдат далече от страната на произхода, да се отказват от мечтите си или променят живота поради болест на дете. На Бог се поверява страхът да не се справяме физически с гледането на внуците, да не издържаме, подложи на химиотерапия, да продължаваме да живеем, въпреки смъртта на съпруг. Гласовете са на баби и дядовци, на младоженци, на родители с много или с малко деца, с болни или починали деца, с посветени деца. Мигранти, мисионери-отговорници за семеен дом. Техните размишления са фотограми на ежедневието, в които всеки може да се озове.
Мълчанието пред болката
От хората, събрани в сърцето на Града, се издига и разобличението на конфликт, като този в Украйна, който причинява терор, бедност и неравновесие. И който разпространява по света кървавите кадри с жени, майки, съпруги, които раждат или умират под бомбите. Като представители на този ужас и на надеждата за мир и за преоткрито братство, под кръста, като на Голгота, за XIII станция има две жени, Ирина и Албина, украинка и рускиня, приятелки и колежки, които хващат с две ръце дървеното разпятие, олицетворяват, извън всяка полемика, самата същност на християнството, на Бог, който умря за греховете на всички. Силна картина, на която отговаря пауза мълчание. Наистина, текстът на предпоследното спиране бе променен:
„Пред смъртта, мълчанието е по-красноречиво от думите. Затова нека спрем в молитвено мълчание и всеки в сърцето си да се моли за мир в света“
„Става дума за очаквана промяна, която свежда текста до минимум и да го повери на мълчанието и молитвата“, обяснява директорът на пресцентъра на Ватикана Матео Бруни.
Много повече от имигранти
Моментът е трогателен. Както трогателно е преживяването на Ирене и Раул, двама съпрузи от Конго, които носят кръста през четиринадесетото спиране, с двете си деца, Федерико (4 години) и Рикардо (11 месеца). Пристигнали в Италия от Конго като бежанци, те бяха посрещнати от Център „Астали“ в гостоприемната общност и сега вече са напълно самостоятелни. „Ние сме мъртви за нашето минало. Бихме искали да живеем на нашата земя, но войната ни попречи да направим това", пишат те в своята медитация. „Намираме се тук, след пътувания, в които видяхме как умират жени и деца, приятели, братя и сестри. Ние сме тук, оцелели. Възприемани като бреме. Ние, които в нашия дом имахме значение, тук сме цифри, категории. И въпреки това, ние сме много повече от имигранти. Ние сме хора. Дойдохме тук за нашите деца, защото тук те да могат да живеят нормален живот, без бомби, без кръв, без преследване."
Молитвата на папата
С тих глас, папата взема думата в края на ритуала. Той се обръща към Бог, който „кара слънцето да изгрява над добрите и над лошите“ и се моли за обръщането на всички, за да могат да се променят „нашите бунтовни сърца“ и „да се научим да следваме мирните проекти“. Следват спонтанни аплодисменти, доминирани от вика „Вива ил папа“ (Да живее папата). Призивът обаче е към мълчание, това, което - както бе казано малко преди това и както самият папа каза в интервюто за „По Негов образ“ - е единственият отговор пред страдащите.
