Велики пости 2022: „Нека не се уморяваме да правим добро“

„Този ​​призив да се сее добро не трябва да се разглежда като бреме, а като благодат”, обяснява папата в посланието. „Сеенето на добро за другите ни освобождава от тясната логика на личната изгода и придава на действията ни широк дъх на безвъзмездност, насочвайки ни към чудесния хоризонт на Божиите благосклонни замисли“. „Нека не се уморяваме да вършим добро в активно милосърдие към ближния си”, призовава Франциск. През този Велик пост, „ние практикуваме милостиня, като даваме с радост“. „Бог, Който дава семето на сеяча и хляба за подхранване, се грижи за всеки от нас не само за да имаме храна за ядене, но и за да бъдем щедри в правенето на добро на другите”. „Великият пост е благоприятно време да търсим, а не да избягваме нуждаещя се; да откликнем, а не да пренебрегваме тези, които искат да чуят една добра дума; да посещаваме, а не да изоставяме самотните. Нека приложим на практика призива да правим добро на всички, като отделим време да обичаме най-малките и беззащитните, изоставените и презираните, дискриминираните и маргинализираните

Предлагаме пълния текст на папското послание:

ПОСЛАНИЕ ОТ СВЕТИЯ ОТЕЦ

за Великия пост 2022г

Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. Докле имаме време (kairós), нека правим добро на всички“ (Гал. 6:9-10а).

Скъпи братя и сестри,

Великият пост е благоприятно време за лично и обществено обновление, което ни води към Пасхата на Исус Христос, който умря и възкръсна. За великопостния път през 2022 г. ще бъде добре да размишляваме върху насърчението на св. Павел към Галатяните: „Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. Докле имаме време (kairós), нека правим добро на всички“ (Гал. 6:9-10а).

Сеитба и жътва

В този пасаж апостолът припомня образа на сеитбата и жътвата, толкова скъпи на Исус (виж Мт. 13). Свети Павел ни говори за kairós: благоприятно време за сеене на добро с оглед на реколтата. Какво е това благоприятно време за нас? Великият пост определено е такова време, но такова е и цялото земно съществуване, на което по соеобразен начин е образ. В нашия живот твърде често преобладават алчността и гордостта, желанието да имаме, да трупаме и да консумираме, както е показано от глупавия човек в евангелската притча, който смятал живота си за безопасен и щастлив поради голямата реколта, натрупана в житниците му (виж Лк 12, 16-21). Великият пост ни кани към обръщане, към промяна на манталитета, така че животът да има своята истина и красота не толкова в притежаването, колкото в даването, не толкова в натрупването, а в сеенето на добро и в споделянето.

Първият земеделец е самият Бог, който щедро „продължава да сее семената на доброто в човечеството“ (Fratelli tutti, 54). По време на Великия пост ние сме призовани да отговорим на Божия дар, като приемем неговото „живо и ефективно“ Слово (Евр 4, 12). Внимателното слушане на Божието Слово прави да узрее послушанието към неговите действия (виж. Як. 1, 21), и прави живота ни плодотворен. Ако това вече ни радва, още по-голям е призивът да бъдем „сътрудници на Бог” (1 Кор 3, 9), като използваме добре сегашното време (виж. Еф 5, 16), за да сеем, като правим добро. Този призив за сеене на добро не трябва да се вижда като бреме, а като благодат, с която Създателят иска да сме активно единени с Неговото плодотворно великодушие.

А жътвата? Не е ли цялата сеитба с оглед на жътвата? Разбира се. Тясната връзка между сеитбата и жътвата се потвърждава от самия свети Павел, който казва: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.” (2 Кор 9, 6). Но за каква жътва става въпрос? Първият плод на посятото добро се намира в нас самите и в ежедневните ни взаимоотношения, дори и в най-малките жестове на доброта. В Бог нито едно действие на любов, колкото и малко да е, и нито едно „щедро усилие“ не се губят (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 279). Както дървото се разпознава по плодовете му (срв. Мт 7,16.20), така и животът, пълен с добри дела, е сияен (срв. Мт 5, 14-16) и носи благоуханието на Христос в света (срв. 2 Кор. 2, 15). Служенето на Бог, освободено от греха, носи плодове на освещение за спасението на всички (виж. Рим 6, 22).

В действителност ни е позволено да видим само малка част от плода на това, което сеем, тъй като според евангелската поговорка „единият сее, а другият жъне“ (Йоан 4, 37). Именно като сеем за доброто на другите, ние участваме в Божието великодушие: „Велико благородство е да можеш да започнеш процеси, чиито плодове ще бъдат пожънати от другите, с надеждата, поставена в тайната сила на доброто, което е посято“ (Fratelli tutti, 196). Сеенето на добро за другите ни освобождава от тясната логика на личната изгода и придава на действията ни широк дъх на безвъзмездност, помествайки ни в чудесния хоризонт на благосклонните Божии промисли.

Божието Слово разширява и повдига погледа ни още повече: то възвестява, че най-истинската жетва е есхатологичната, тази от последния ден, от деня без залез. Завършеният плод на нашия живот и действия е „плодът за вечен живот“ (Йоан 4,36), който ще бъде нашето „съкровище на небето“ (Лк 12, 33; 18, 22). Самият Исус използва образа на семето, което умира в земята и дава плод, за да изрази тайната на своята смърт и възкресение (виж Йоан 12, 24); и свети Павел го припомня отново, говорейки за възкресението на нашето тяло: „Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее в безчестие - възкръсва в слава; сее в немощ, изгрява в сила; сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно“ (1 Кор 15, 42-44). Тази надежда е великата светлина, която възкръсналият Христос носи в света: „И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатьк“.(1 Кор 15, 19-20), така че тези, които са тясно свързани с Него в любовта, „по подобие на неговата смърт“ (Рим 6, 5), да бъдат също обединени в неговото възкресение за вечен живот (вж. Йоан 5, 29): „Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мт 13, 43).

"Нека не се уморяваме да правим добро"

Възкресението на Христос оживява земните надежди с „голямата надежда” за вечен живот и вече внася семето на спасението в настоящето (вж. Бенедикт XVI, Eнц. Spe salvi, 3; 7). Пред горчивото разочарование на толкова много разбити мечти, пред надвисналите предизвикателства, пред обезкуражаването от бедните ни средства, изкушението е да се оттеглим в собствения си индивидуалистичен егоизъм и да намерим убежище в безразличието към страданията на другите.. Всъщност, дори и най-добрите ресурси са ограничени: „Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат“ (Ис 40,30). Но Бог „дава сила на уморените и умножава силата на изтощените. […] Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат “ (Ис 40, 31). Великият пост ни призовава да положим вярата и надеждата си в Господа (срв. 1 Пет. 1:21), защото само с поглед, насочен към възкръсналия Исус Христос (вж. Евр. 12:2), можем да приемем насърчението на апостола: „Нека не се уморяваме да вършим добро“ (Галат 6:9).

„Нека не се уморяваме да се молим. Исус учи, че е необходимо „винаги да се молим, никога да не се уморяваме“ (Лука 18:1). Трябва да се молим, защото се нуждаем от Бог. Да си самодостатъчен е опасна илюзия. Ако пандемията засегна нашата лична и социална крехкост, този Велик пост ще ни позволи да изпитаме утехата на вярата в Бога, без която не можем да имаме стабилност (вж. Ис 7:9). Никой не се спасява сам, защото всички сме в една и съща лодка в бурите на историята; но преди всичко, никой не се спасява без Бог, защото само пасхалната тайна на Исус Христос дава победата над тъмните води на смъртта. Вярата не ни освобождава от житейските скърби, но ни позволява да преминем през тях, единени с Бога в Христос, с голямата надежда, която не разочарова и чийто залог е любовта, която Бог е излял в сърцата ни чрез Святия Дух ( вж. 5.1-5).

Нека не се уморяваме да изкореняваме злото от живота си. Нека телесният пост, към който ни призовава Великият пост, укрепи духа ни за борба с греха. Нека не се уморяваме да молим за прошка в тайнството Покаяние и Помирение, знаейки, че Бог никога не се уморява да прощава. Нека не се уморяваме да се борим срещу похотливостта, тази крехкост, която движи егоизма и всяко зло, намирайки през вековете различни начини, чрез които да потопи човека в грях (вж. Ен.. Всички братя, 166). Един от тези начини е рискът от пристрастяване към дигиталните медии, което обеднява човешките взаимоотношения. Великият пост е благоприятно време за противодействие на тези клопки и за култивиране на по-цялостна човешка комуникация (вж. пак там, 43), съставена от „реални срещи“ (пак там, 50), лице в лице.

Нека не се уморяваме да вършим добро в активно милосърдие към ближния. През този Велик пост ние практикуваме милостиня, като даваме с радост (вж. 2 Кор. 9:7). Бог, „Който дава семе на сеяча и хляб за подхранване“ (2 Кор. 9:10) се грижи за всеки от нас не само за да имаме храна, но и за да бъдем щедри в правенето на добро към другите. Ако е вярно, че целият ни живот е време да сеем добро, нека се възползваме специално от този Велик пост, за да се погрижим за ближните ни, да ни направи близки до онези братя и сестри, които са наранени в живота (вж. .Лк 10, 25-37). Великият пост е благоприятно време да търсим, а не да избягваме нуждаещя се; да откликнем, а не да пренебрегваме тези, които искат да чуят една добра дума; да посещаваме, а не да изоставяме самотните. Нека приложим на практика призива да правим добро на всички, като отделим време да обичаме най-малките и беззащитните, изоставените и презираните, дискриминираните и маргинализираните (вж. Енц. Всички братя, 193).

„Ако не се обезсърчаваме, ще пожънем навреме“

Великият пост ни напомня всяка година, че „добротата, както и любовта, справедливостта и солидарността не се постигат веднъж завинаги; те трябва да бъдат извоювани всеки ден“ (Fratelli tutti, 11). Затова нека молим Бог за търпеливото постоянство на земеделския стопанин (вж. Як 5, 7), за да не се обезсърчаваме да правим добро, стъпка по стъпка. Който падне, нека протегне ръката си към Отца, който винаги ни повдига. Който е изгубен, измамен от съблазните на лукавия, нека се не бави да се върне при Този, който „е многомилостив” (Ис 55,7). В това време на обръщане, намирайки опора в Божията благодат и в общението на Църквата, нека никога не се уморяваме да сеем добро. Постът подготвя почвата, молитвата напоява, милосърдието оплодява. Нека имаме увереността във вярата, че „ако не се обезсърчим, ще пожънем навреме“ и че с дара на постоянството ще получим обещаните блага (виж Евр 10,36) за собственото си спасение и това на другите (виж. 1 Тим  4, 16). Като упражняваме братската любов към всички, ние се съединяваме с Христос, Който даде живота си за нас (виж. 2 Кор 5, 14-15) и очакваме радостта от Царството Небесно, когато Бог ще бъде „всичко във всичко “ (1 Кор 15, 28)

Нека Дева Мария, от чиято утроба е покълнал Спасителят и която е пазила всичко, „размишлявайки в сърцето си“ (Лк 2, 19), да ни придобие дара на търпението и да бъде близо до нас със своето майчино присъствие, така че това времето на обръщане да донесе плодове на вечно спасение.

(svt/dg/vatn)