Разговор на папата с Кирил: Църквата използва езика на Исус, а не езика на политиката
Алесандро де Каролис – Светла Чалъкова - Ватикана
Заедно, за да „спрат огъня“ на войната в Украйна, защото този, който заплаща за нея е народа, „това са руските войници и хората, които са бомбардирани и загиват ". Това е пасаж от видеоразговора, което папата проведе в ранния следобед на 16 март с православния Московски патриарх Кирил, придружени съответно от кардинал Курт Кох, председател на Папския съвет за християнско единство, и от Волоколамския митрополит Иларион, ръководител на Отдела за външноцърковните отношения на Московската патриаршия.
Изключителната важност на преговорите
Отговаряйки на въпроси на журналисти, директорът на ватиканския пресцентър Матео Бруни, уточни че в центъра на онлайн срещата е била „войната в Украйна и ролята на християните и техните пастири да направят всичко, за да гарантират за възтържествуването на мира“. Като благодари на патриарха на цяла Русия за срещата, „мотивирана – гласи ватиканската нота – от желанието да се посочи, като пастири на своя народ, пътя към мира“, папата изрази своето съгласие с патриарха, че „Църквата не трябва да използва езика на политиката, а езика на Исус. Ние сме пастири на един и същи Свети народ, който вярва в Бог, в Светата Троица, в Света Богородица: за това трябва да се обединим в усилията си да спомогнем мира, за да помогнем на страдащите, да търсим пътищата на мира, да спрем огъня“. И двамата - подчертава още ватиканската нота – „откроиха изключителната важност на текущия процес на преговори“, защото, каза папата, „който заплаща за войната, е народа, това са руските войници и хората, които са бомбардирани и загиват“.
Ролята на Църквите за укрепване на мира и справедливостта
„Като пастири – продължи папата – ние сме длъжни да бъдем близо и да помагаме на всички хора, които страдат от война. Едно време в нашите Църкви също се говореше за свещена война или справедлива война. Днес не можем да говорим по този начин, защото се е развило християнското съзнание за важността на мира“. Съгласявайки се двамата събеседници с факта, че „Църквите са призвани да допринасят за укрепването на мира и справедливостта”, Франциск заключи като каза: „Войните винаги са несправедливи. Защото този, който заплаща е Божият народ.Сърцата ни не могат да не ридаят пред децата, убитите жени, всички жертви на войната. Войната никога не е пътят. Духът, който ни обединява, ни моли като пастири да помагаме на народите, които страдат от войната“.
Съвместната декларация от 2016 г.
Кризата в Донбас, която избухна преди осем години, вече наложи намесата на папата и патриарх Кирил. В съвместната декларация, подписана в Куба през 2016 г., се казва: „Ние съжаляваме за сблъсъка в Украйна, който вече причини много жертви, безброй ранени сред мирните жители и потопи обществото в сериозна икономическа и хуманитарна криза. Призоваваме всички страни в конфликта към благоразумие, към социална солидарност и действия за изграждането на мира. Приканваме нашите Църкви в Украйна да работят за постигане на социалната хармония, да се въздържат от участие в конфликта и да не подкрепят по-нататъшното развитие на конфликта“.
В тази декларация се чете също: „Ние насърчаваме всички християни и всички вярващи в Бог да се молят горещо на Създателя на света да защити своето творение от унищожение и да не допусне нова световна война. За да бъде мирът траен и надежден, са необходими конкретни усилия за преоткриване на общите ценности, които ни обединяват, основаващи се на Евангелието на нашия Господ Исус Христос”.
Войната осквернява името на Бог на мира
През последните дни призивите на Франциск станаха по-настоятелни и пълни с опасения и болка. На последната молитва „Ангел Господен“ на 13 март, папата припомни „града мъченик Мариупол“, една от най-сериозните жертви на „опустошителната война“ в Украйна, и издигна високо своя глас, призовавайки за спирането на кръвопролитията. „Бог – каза папата - е само Бог на мира, Той не е Бог на войната и тези, които подкрепят насилието, оскверняват името Му“. Франциск отново повтори, че „пред варварството на убийството на деца, невинни хора и беззащитни цивилни, не могат да бъдат убедителни стратегическите доводи: трябва единствено да бъде спряна недопустимата въоръжена агресия, преди тя да превърне градовете в гробища”.
