Папата се среща с делегациите на канадското коренно население
Светла Чалъкова – Ватикана
„Папата изслуша нашите истории. Запозна се с тях и ги разбра дълбоко. Сега се надяваме, че той да съумее да ги преведе от главата в сърцето и да ги преведе в действие. Очакваме с нетърпение да чуем отговорите му на общата аудиенция, както и какво възнамерява да направи за посещението си в Канада“. Това изтъкна Касиди Карон, президент на Националния съвет на Метисите, говорейки на брифинг за медиите, проведен на 28 март в Рим след аудиенцията на папа Франциск с делегацията на канадските коренни жители, жертви на насилие в католическите училища. На 28 март папата проведе две последователни аудиенции, като се срещна с две групи представители на канадските коренни народи, около 10 делегати от метисите и около 8 от инуитите, придружени от някои епископи от Епископската конференция на Канада. Всяка среща е продължила около час.
Говорейки пред журналисти, първата мисъл на Карон бе за тримата оцелели, които с голяма смелост са разказали на папата своите истории и споделили истината си. „Това са само 3 от многото истории, които са преживели нашите оцелели в интернатните училища“. Всъщност се смята, че от 1883 г. до 60-те години на миналия век около 150 000 деца от първите нации, метиси и инуити са били принудени да посещават едно от 139-те училища, разпределени в цялата страна. Поради болести, глад, студ, но и в резултат на насилие от всякакъв вид, психологическо, физическо и сексуално, през тези около 80 години са починали най-малко 4000 от тези деца и юноши.
„Поканихме папата да се присъедини към нас в нашия път на изцеление, истина, справедливост и помирение. Всяка една от тези думи – обясни представителят на народа на метисите – е пълна със смисъл и изисква конкретни действия за осигуряване на здраво и по-добро бъдеще. Говорим за нашите деца. Това, което се случи в интернатните училища, се случи с децата и ние трябва да направим всичко възможно днес, така че това, което се е случило в миналото, никога да не се повтаря. Помирението е дълъг процес, който изисква ангажираност и действие. Това са действия, които трябва да се предприемат на повече нива: канадци, правителство, църкви, Канадска епископска конференция, папата “, заяви Касиди Карън. „Процесът не започна днес със срещата на папата и няма да приключи днес. Това е само още една стъпка”, подчерта тя. Това, от което коренното население на Канада се интересува днес е също съживяването на тяхната култура. „Ние обичаме това, което сме. Ние обичаме нашата история, нашата култура и нашия народ. Трябва да работим, за да гарантираме, че нашето бъдещо поколение също обича това, което е.”
„Това, което се случи в училищата, беше престъпление срещу човечеството“, каза Мичъл Кейс от народа на метисите, вземайки думата. „Мисля, че днес за тримата оцелели това беше чудесна възможност да разкажат историите си не само на папата, но и на целия свят“. „Ние сме тук, век и половина по-късно, защото никога не е имало процес и без процес, оцелелите никога не са могли да разкажат своите истории, без процес никой никога не се е извинил и без процес, никой никога не е казал, че случилото се е било грешно. За нас това не е приемливо. Търсим справедливост”, каза още Кейс.
На срещата са присъствали председателят на канадските епископи монс. Реймънд Поасон и епископ Доналд Болен. Епископ Поасон говори за момент „от сърце до сърце“, изживян „в атмосфера на взаимна обич“, белязан от паузи и жестове. „Тази среща отваря невероятна врата, която може да ни позволи да приемем и да поискаме прошка“. Епископ Болен определи срещата като „много важен момент и ново начало“. По време на брифинга беше припомнено, че Конференцията на канадските епископи реши да създаде фонд - Фонд за помирение с коренното население – който ще бъде финансиран от 73-те епархии в цяла Канада. Целта е да се съберат 30 милиона долара според ангажимента, поет от канадските епископи през септември. Средствата ще допринесат основно за подкрепа на инициативи за изцеление и помирение за общностите и семействата; проекти за съживяване на културата и езика; диалози относно духовността и културите на местните населения.
