Ангел Господен: злото не идва от Бог, а от човешките грехове

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Докато трагичните новини ни придружават пред тези дни и ние се чувстваме безсилни пред злото, на неделната молитва папа Франциск отбеляза как, в настоящото време, ние спонтанно си задаваме въпроси, като: дали това не е Божие наказание? Бог ли изпраща войната,  или пандемията, за да ни накаже за греховете ни? И защо Господ не се намесва?".

Бог не се отнася с нас според греховете ни, а според своето милосърдие

Папата обърна внимание, че „трябва да внимаваме: „Когато злото ни потиска, рискуваме да загубим яснота и за да намерим лесен отговор на това, което не можем да си обясним, в крайна сметка обвиняваме Бог“, като Му приписваме „нашите нещастия и беди", като „много пъти грозният и лош навик за богохулство идва именно от това“. Но в действителност Бог „ни оставя винаги свободни, никога не се намесва, с налагане, Той само предлага", „никога не използва насилие, а дори страда за нас и с нас!“ Папата посочи, че злото никога  не може да дойде от Бога, защото Той не се отнася с нас според греховете ни“, а според своето милосърдие“.

Но вместо да обвиняваме Бог, казва Исус, трябва да погледнем вътре в нас: грехът поражда смъртта; нашият егоизъм разваля взаимоотношенията; нашите грешни и насилствени избори са тези, които причиняват злото. При това положение,  Господ предлага истинското решение: какво е то? Обръщането: „Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете“ (Лк. 13, 3). Това е настоятелна покана, особено в това време на Великия пост. Нека я приемем с отворено сърце. Нека се обърнем от злото, нека се откажем от този грях, който ни изкушава,  нека се отворим за логиката на Евангелието: защото там, където царуват любовта и братството, злото вече няма сила!

Обръщането не е лесно, но Господ е търпелив

Словото на папата не е теоретично, то тръгва от учението, предложено от Исус в днешния евангелски откъс (Лк.13, 1-9), в който Той коментира някои случили се факти.

И ако обръщането е пътят, който човек трябва да поеме пред лицето на греха, Франциск показва, че Бог все пак познава човешката слабост. Тъй като Исус „знае, че обръщането не е лесно“, „че много пъти изпадаме отново в същите грешки и в същите грехове; че се обезкуражаваме и може би ни се струва, че нашият ангажимент за доброто е безполезен в свят, където изглежда царува злото“, поясни папата, „Той ни окуражава с притча, която разказва за Божието търпение към нас“. Това е притчата за смокинята, която не дава плод, но която не бива отсечена, а й се дава повече време, нова възможност. Хубаво Божие име би било това: „Богът на нова възможност“, каза Папата, защото „Той винаги ни дава нова възможност“.

Това е неговото милосърдие. Това прави Господ с нас: не ни изключва от любовта си, не пада духом, не се уморява да ни възвръща доверието с нежност. Братя и сестри, Бог вярва в нас! Бог ни се доверява и ни придружава с търпение. Божието търпение е с нас. Той не се обезсърчава, а винаги възлага надежда в нас. Бог е Отец и те гледа като баща: като най-добрият от бащите, той не гледа резултатите, които ти все още не си постигнали, а плодовете, които все още можеш да донесеш; не държи сметка за твоите недостатъци, а насърчава твоите възможности; не се спира на миналото ти, а уверено залага на твоето бъдеще.

Накрая, папа Франциск повтори, че „Бог е близо до нас“, с милосърдие и нежност, че Божият начин на действие е близостта. Папата насърчи до измолим от Дева Мария да ни вдъхне надежда и смелост, и да разпали в нас желанието за обръщане.