Послание на папата за Великия пост: нека неуморно да сеем добро

Димитър Ганчев - Ватикана

По време на Великия пост ние сме призовани „да отговорим на Божия дар, като приемем неговото Слово“, което „прави живота ни плодотворен“, пише папата. „Този ​​призив да се сее добро не трябва да се разглежда като бреме, а като благодат”. „Сеенето на добро за другите ни освобождава от тясната логика на личната изгода и придава на действията ни широк дъх на безвъзмездност, вкарвайки ни в чудесния хоризонт на Божиите благосклонни замисли“.

В посланието папа Франциск също призовава да не се уморяваме да се молим: "Трябва да се молим, защото имаме нужда от Бог. Да си самодостатъчен е опасна илюзия". „Ако пандемията ни накара да се докоснем до нашата лична и социална крехкост от първа ръка, този Велик пост ще ни позволи да изпитаме утехата на вярата в Бога, без която не можем да имаме стабилност“.

"Нека не се уморяваме да молим за прошка в тайнството покаяние и помирение, знаейки, че Бог никога не се уморява да прощава”, добавя папата. „Нека не се уморяваме да се борим срещу похотливостта, тази крехкост, която движи егоизма и всяко зло, намирайки през вековете различни начини, чрез които да потопим човека в греха“.

„Нека не се уморяваме да вършим добро в активно милосърдие към ближния си”, продължава Франциск. През този Велик пост, „ние практикуваме милостиня, като даваме с радост“. „Бог, Който дава семето на сеяча и хляба за подхранване, се грижи за всеки от нас не само за да имаме храна за ядене, но и за да бъдем щедри в правенето на добро на другите”.

Нека се възползваме от този Велик пост по особен начин, обяснява Папата, „за да се погрижим за близките ни, да ни направи близки до онези братя и сестри, които са наранени“. „Великият пост е благоприятно време да търсим, а не да избягваме нуждаещя се; да откликнем, а не да пренебрегваме тези, които искат да чуят една добра дума; да посещаваме, а не да изоставяме самотните. Нека приложим на практика призива да правим добро на всички, като отделим време да обичаме най-малките и беззащитните, изоставените и презираните, дискриминираните и маргинализираните

В това време на обръщане, „намирайки опора в Божията благодат и в общението на Църквата, нека никога не се уморяваме да сеем добро“, защото „постът подготвя почвата, молитвата напоява, милосърдието оплодява“. Нека имаме увереността във вярата, че „ако не се обезсърчим, ще пожънем навреме“ и че с дара на постоянството ще получим обещаните блага за собственото си спасение и това на другите“.