Папата към мирските институти: свидетелствайте, че света е обичан от Бог
Габриела Черазо – Светла Чалъкова - Ватикана
Първо Апостолическата конституция Provida Mater Ecclesia, след това Motu Proprio Primo feliciter. Между 1947 и 1948 г. Пий XII признава по този начин една важна форма на свидетелство сред „миряните католици, ангажирани по-особен начин в Църквата” още от предходния век и, посочвайки ги като „институти“, той създава „специфичната идентичност на харизмата“ идваща от секуларността, определена като „причина за съществуването“ на самите институти. Така беше предоставена – припомня Франциск в началото на писмото си, адресирано до председателката на Световната конференция на институтите за богопосветен живот Йоланта Шпиларевич – „пълната легитимност за тази форма на звание на светско посвещение“.
Документът на Пий XII е бил „в известен смисъл революционен“, казва Франциск, използвайки израза, използван през 2017 г. в Посланието до участниците в италианската конференция на мирските институти: годините изминаха и много промени бяха направени в Църквата, в движенията и общностите. Следователно, гледайки настоящето, папата „благодари“ за служението и предоставеното свидетелство, което също ще бъде подновено на следващата Асамблея, на която – обявява той – „ще дойда с удоволствие “ за закриването на работните сесии.
Нека Светият Дух обнови във вас творческата и пророческата сила
„Скъпа сестро – пише Франциск на Йоланта Шпиларевич – бих искал да ви поканя, особено през следващите месеци, да призовете Светия Дух по особен начин, за да обновите във всеки член на Мирските институти, творческата и пророческата сила, която бе толкова голям дар за Църквата преди и след Втория Ватикански събор“.
Не бъркайте посвещението с религиозния живот
Голямото предизвикателство, което папата вижда за институтите, е във „връзката между секуларността и посвещението“: за посвещаването - обяснява той –е лесно да „бъдете приравнени към богопосветените, но бих искал вашето първоначално пророчество, по-специално кръщелния характер, който отличава мирските институти, да ви характеризира“:
„Скъпи членове на мирските институти, бъдете вдъхновени от желанието да живеете една „света секуларност“, защото вие сте мирянска институция. Вие сте една от най-древните харизми и Църквата винаги ще има нужда от вас. Но вашето посвещение не трябва да се бърка с религиозния живот. Именно кръщението е първата и най-радикална форма на посвещение“.
Кръщението – повтаря папата – е източникът на всяка форма на посвещение: то ни прави „принадлежащи на Христос“ и следователно „свети“. Всъщност, именно с кръщението – подчертава Франциск – „ние сме основани във вечното общение с Бог и един с друг“:
„Този необратим съюз е коренът на цялата святост и също така е силата, за да ни отдели на свой ред от светското. Следователно кръщението е източник на всяка форма на посвещение“.
Никога не се институционализирайте
Вашите обети – продължава Франциск – са „печатът на вашия ангажимент за Царството и специфичният характер на вашата харизма на Мирски институти ви призовава да бъдете радикални, но също свободни и креативни в свидетелството“. Оттук и силната препоръка: „Вие сте институции, но никога не се институционализирайте!“. Но към това, обвързване със секуларността, папата добавя още един идентифициращ елемент. Като “семето и кваса“ не сте анонимни, както често се казва:
„Предпочитам да кажа, че сте скрити в реалностите, както семето в земята и кваса в тестото. А за семето или кваса не може да се каже, че са анонимни. Семето е предпоставката на живота, кваса е съществена съставка, за да е ароматен хлябът. Затова ви каня да задълбочите смисъла и начина на вашето присъствие в света и да обновите във вашето посвещение красотата и желанието да участвате в преобразяването на реалността“.
Внесете света в Църквата, като “антени”, които предават
Но има и нов хоризонт, който папата отваря, „нова стъпка“, която трябва да се предприеме: ако първоначално сте избрали – пише той – да излезете от сакрестиите, днес ангажиментът е да направите света (не светското) присъстващ в Църква":
„Много екзистенциални въпроси пристигнаха със закъснение на бюрата на епископите и богословите. Вие преживяхте предварително многобройни промени. Но вашият опит все още не е обогатил Църквата достатъчно. Движението на пророчеството, което ви предизвиква днес, е следващата стъпка към тази, която ви даде живот. Това не означава да се върнете в сакрестията, а да бъдете „приемателни антени, които предават послания”.
Антидот срещу самореферентността: бъдете свидетели, които привличат
Що се отнася до начина, по който да се живее религиозността, Франциск също се възползва от тази възможност, за да възложи на онези, които принадлежат към Институтите за богопосветен живот, една задача по отношение на „социалния и екологичен упадък на днешния свят”. Папата говори за един „самореферентен и затворен, безплътен и безразличен манталитет“:
„Мисля за вас като за противоотрова за това. Посветеното мирянство е пророчески знак, който ни увещава да разкриваме любовта на Отца с живот, а не с думи, да я показваме ежедневно по пътищата на света. Днес не е толкова време за убедителни речи; това е преди всичко времето за свидетелство, защото докато апологията разделя, красотата на живота привлича. Бъдете свидетели, които привличат!“.
Стражи, гледащи нагоре и напред
Посветеното мирянство е призвано – добавя той – да прилага на практика евангелските образи на кваса и солта. Следователно поканата на папата е да бъдат „квас от истина, доброта и красота“, „сол, която придава вкус, защото без вкус, желание и удивление животът остава безвкусен, а инициативите стерилни“. След това припомняйки думите на Павел VI, Франциск подновява молбата:
„Свети Павел VI каза: „Вие сте авангардното крило на Църквата в света“. Днес ви моля да подновите този дух на предхождане по пътя на Църквата, да бъдете стражи, които гледат нагоре и напред, с Божието Слово в сърцата си и с любовта към братята и сестрите в ръцете. Вие сте в света, за да свидетелствате, че е обичан и благословен от Бог. Вие сте посветени за света, който очаква вашето свидетелство за достъпа до свободата, която дава радост, която подхранва надежда, която подготвя бъдещето“.
