Генерална аудиенция: вярата ни помага да се изправим без страх пред смъртта

Алесандро ди Бусоло – Светла Чалъкова - Ватикана

Свети Йосиф покровител на „добрата смърт” ни напомня, че „животът е право, а не смъртта, която трябва да бъде приета, а не причинена. И този етичен принцип засяга всички, не само християните или вярващите“. Това подчерта папа Франциск в двадесетата катехизисна беседа на генералната аудиенция, която посвети на последните моменти от живота на земния баща на Исус, за когото нищо не е написано в Евангелията, но се смята, че бил заобиколен от любящата помощ от Дева Мария и Исус, „преди да напусне дома в Назарет” и да започне своя публичен живот.

Да на палиативните грижи, не на помощта за самоубийство

Франциск изтъкна, че трябва да сме благодарни на медицината, която чрез „палиативните грижи“ помага да се изживее последния етап от земния път „по възможно най-човешкия начин“, но не трябва „да бъркаме тази помощ с неприемливи отклонения, които водят до убийство. Трябва да придружаваме смъртта, а не да я причиняваме или да помагаме на каквато и да е форма на самоубийство”. И следователно „трябва винаги да бъде привилегировано правото на грижа и грижа за всички, така че най-слабите, особено възрастните и болните, никога да не бъдат изхвърляни“.

Бенедикт XV: Йосиф защитник на умиращите

Папата припомни, че папа Бенедикт XV преди един век, в Motu proprio Bonum sane, от 1920 г., насърчава благочестивите практики в чест на свети Йосиф, чрез когото отиваме при Мария, а чрез нея – при Исус, и препоръчва по-специално един : „Тъй като той заслужено се смята за най-ефективния защитник на умиращите, след като е издъхнал със съдействието на Исус и Мария, грижата на свещените пастири ще бъде да насаждат и насърчават онези благочестиви сдружения, които са били създадени, за да молят Йосиф в полза на умиращите, като тези на „Добрата смърт“, на „Преминаването на св. Йосиф“ и „За агонизиращите“.

Бенедикт XVI "пред тъмната врата на смъртта"

И ако някой си мисли, че „този език и тази тема са само наследство от миналото“, папата припомни, че „отношенията ни със смъртта никога не са свързани с миналото, а винаги с настоящето“. Франциск оставя текста подготвен и се спря на почетния папа Бенедикт  XVI, който каза за себе си: „Аз съм пред тъмната врата на смъртта“. И му благодари за добрите съвети и яснотата. „Всички ние – добави Франциск  – сме запътени към тази врата“.

„Така наречената култура на „благополучие“ се стреми да премахне реалността на смъртта, но драматично пандемията на коронавирус я върна на преден план. Беше ужасно, смъртта беше навсякъде и много братя и сестри загубиха любими хора, без да могат да бъдат близо до тях и това направи смъртта още по-трудна за приемане“.

Отново оставяйки предварително подготвения текста папа Франциск припомни историята на една медицинска сестра, която се грижи за умираща от Covid-19 възрастна жена. Тя ѝ казва: Бих искала да се сбогувам с близките, преди да си отида“. Тогава медицинската сестра, със смелост, взима телефона и я свързва с нейните близки. Колко нежност има в това сбогуване…“.

Вярата помага да се справим със страха от смъртта

Папата подчерта, че днес „по всякакъв начин се опитваме да премахнем мисълта за нашата крайност, заблуждавайки се по този начин, че отнемаме от смъртта нейната сила и прогонваме страха. Но – подчерта папата - „християнската вяра не е начин да прогоним страха от смъртта, а ни помага да се изправим срещу нея. От възкресението на Христос идва истинската светлина, която осветява тайната на смъртта“. Папата припомни свети Павел, който в Посланието до Коринтяните критикува онези, които казват „че няма възкресение на мъртвите”, заявявайки: „А щом няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“.

Възкресението на Христос помага да гледаме на живота с нови очи

Ето защо – повтори отново Франциск – „само от вяра във възкресението можем да застанем пред бездната на смъртта, без да бъдем обзети от страх. И мислейки за смъртта, осветена от тайната на Христос, ще можем да „погледнем на целия живот с нови очи“.

„В отвъдния свят ще отидем сами, без нищо в джобовете си: нищо. Защото погребалният саван няма джобове. Няма смисъл да трупаме, ако един ден ще умрем. Това, което трябва да натрупаме, е милосърдие, способността да споделяме, да не оставаме безразлични към нуждите на другите. Или какъв е смисълът да спорим с брат, сестра, приятел, член на семейството или брат или сестра във вяра, ако един ден умрем? Пред лицето на смъртта много въпроси намаляват. Хубаво е да умреш примирен, без злоба и без съжаление!“.

Терапевтичната настойчивост е неморална

Папа Франциск продължи, като открои, че „ако в Евангелието Исус ни казва, че смъртта идва като крадец, колкото и се опитваме да я държим под контрол, вероятно дори планирайки собствената си смърт“, тя остава събитие, с което трябва да се справим и пред което също трябва да вземем решения“. Две са съображенията за нас християните, които открои папата,  едното от които разгледано Катехизиса на Католическата църква:

„Не можем да избегнем смъртта и точно поради тази причина, след като сме направили всичко възможно, за да излекуваме болния човек, терапевтичната настойчивост е неморална. Колко мъдрост, се съдържа в думите на предания Божи народ: „Нека почива в Мир в мир“, изтъкна Франциск

Да придружаваме към смъртта, а не да я предизвикваме

Второто съображение „се отнася до качеството на самата смърт, на болката, на страданието“:

„Трябва да сме благодарни за цялата помощ, която медицината се опитва да окаже, така че чрез така наречените „палиативни грижи“ всеки човек, който се готви да изживее последната част от живота си, да може да го направи по възможно най-хуманния начин. Трябва обаче да внимаваме да не объркаме тази помощ с неприемливи отклонения, които водят до убийство. Трябва да придружаваме към смъртта, а не да причиняваме смърт или да помагаме на каквато и да е форма на самоубийство“.

Животът е право, а не смъртта

Поради тази причина „правото на грижа и грижа за всички трябва винаги да бъде привилегировано, така че най-слабите, особено възрастните и болните, никога да не бъдат изхвърляни”.

„Всъщност – изтъкна Франциск - животът е право, а не смъртта, която трябва да бъде приета, а не причинена. И този етичен принцип засяга всички, не само християните или вярващите“.

Нечовешко да се ускорява смъртта на възрастните

Папата отново остави настрана предварително подготвения текст, за да акцентира върху един „социален проблем“, който е „ускоряването на смъртта на възрастните“, особено на тези с малко икономически средства:

„Дават им се по-малко лекарства, в сравнение с тези от които имат нужда а това е нечовешко: това не им помага, това ги тласка по-бързо към смъртта. И това не е нито човешко, нито християнско. Към възрастните хора трябва да се отнасяме като към съкровище на човечеството: те са нашата мъдрост. И ако не говорят и ако са безсмислени, те са символ на човешката мъдрост. Милването на възрастен човек носи същата надежда, както милването на дете, защото началото и краят на живота са винаги загадка, мистерия, която трябва да се уважава, придружава, да се обгрижва и обича“.

Молитва за умиращите и техните семейства

Нека Свети Йосиф - е последната молитва на папа Франциск - „да ни помогне да изживеем тайната на смъртта по най-добрия възможен начин“. За християнина „добрата смърт е опит на Божията милост, която се доближава до нас дори в този последен момент от живота ни“. Папата припомни, че „дори в молитвата „Радвай се, Марийо“ ние се молим, просейки от Дева Мария да бъде близо до нас „в часа на нашата смърт“. Оттук папата призова да се молим за  умиращите, за онези, „които минават през тази тъмна врата“ и близките им, „които са в траур“.

Здравни и духовни грижи за всички

При поздравите към присъстващите вярващ в края на генералната аудиенция, два дни преди Световния ден на болните, 11 февруари, папата Франциск поздрави болните, техните семейства и всички, които се грижат за тяхното физическо и духовно здраве:

„Нека да се осигурят здравни грижи и духовно придружаване за всички. Нека се молим за тези наши братя и сестри, за техните семейства, за здравните и пастирски работници и за всички, които се грижат за тях“