Търси

Папата поздравява журналистите по време на полета за Мароко. 2019.03.30 Папата поздравява журналистите по време на полета за Мароко. 2019.03.30  

Световен ден на социалните комуникации: „Да слушаме със сърцето”

В своето послание за 56-тия Световния ден на социалните комуникации, папа Франциск казва, че слушането е незаменима първа стъпка в човешкото общуване и е измерение на любовта. Световният ден на социалните комуникации се отбелязва на 29 май 2022, а по традиция папското послание бе публикувано на 24 януари, литургичен празник на Св.Франциск Салски, покровител на католическите журналисти.

След като миналата година се съсредоточи върху виждането на реалността и предаването й на другите, в тазгодишното послание за Световния ден на социалните комуникации папа Франциск подчерта качеството на слушане, което според него „е решаващо за граматиката на комуникацията и е условие за истински диалог“. В настоящето време, наранено от дългата пандемия, Франциск подчертава способността да се слуша обществото и се преодолее недоверието към официалната информация, а в контекста на принудителната миграция призовава журналисти и медии да се вслушат в личните истори на мигрантите, които не са цифри, нито опасни нашественици, а лица и истории на конкретни хора. Тогава всеки ще бъде свободен да подкрепя миграционните политики, които смята за най-подходящи за своята страна. За папата Франциск и в Църквата има голяма нужда да се слуша, като говори за една  „симфонична Църква“, в която всеки може да пее със собствения си глас, приемайки тези на другите като дар, за да се прояви хармонията на цялото, което Светия Дух композира.

Предлагаме пълния текст на папското послание:

Скъпи братя и сестри,

Миналата година размишлявахме върху необходимостта „да отидем и да видим“, за да открием реалността и да можем да я разкажем, като се започне от опита на събитията и от срещата с хора. Продължавайки по тази линия, сега бих искал да насоча вниманието към друг глагол „слушай“, който е решаващ в граматиката на комуникацията и условие за автентичен диалог.

Всъщност, ние губим способността да слушаме пред когото и да сме, както в нормалните ежедневни взаимоотношения, така и в дебатите по най-важните въпроси на цивилизования живот. В същото време, слушането преживява важно ново развитие в областта на комуникацията и информацията чрез различните предложения на подкасти и аудио чатове, потвърждаващи, че слушането остава от съществено значение за човешката комуникация.

Един прочут лекар, свикнал да лекува душевните рани, бил попитан коя е най-голямата нужда на хората. Той отговорил: „Безграничното желание да бъдат чути“. Желание, което често остава скрито, но предизвиква всеки, който е призован да бъде възпитател или комуникатор: родители и учители, църковни пастири и пастирски деятели, работещите в сферата на информацията , политиката и социалната област.

Да слушаме с ухото на сърцето

От библейските страници научаваме, че слушането има не само значението на акустично възприятие, но по същество е свързано с диалогичната връзка между Бог и човечеството. „Шема „Израел – Слушай, Израел“ (Dt 6,4), началото на първата заповед на Тората, непрекъснато се повтаря в Библията, до степен, че св. Павел ще потвърди, че „вярата идва от слушането“ ( Римляни 10, 17). Инициативата всъщност е на Бог, който ни говори, на което ние отговаряме, като го слушаме; и дори това слушане в крайна сметка идва от неговата благодат, както се случва с новороденото, което откликва на погледа и гласа на майка си и баща си. Измежду петте сетива, предпочитаното от Бога, изглежда, че е слуха, може би защото е по-малко инвазивно, по-дискретно от зрението и следователно оставя човешкото същество по-свободно.

Слушането отговаря на смирения стил на Бог.Това е онова действие, което позволява на Бог да се разкрие като Този, Който, говорейки, създава човека по свой образ, а слушайки го разпознава като свой събеседник. Бог обича човека: затова му отправя Словото си, за да го слуша. Човекът, напротив, е склонен да бяга от връзката, да обръща гръб и да си „затваря ушите“, за да не се налага да слуша. Отказът да се слуша често се превръща в агресия към другия, както се случва със слушателите на дякон Стефан, които, запушвайки ушите си, се хвърлят всички заедно срещу него (вж. Деяния 7:57).

Следователно, от една страна е Бог, който винаги се разкрива чрез свободно общуване, от друга човекът от когото се изисква да се настройва, да слуша. Господ изрично призовава човека към завет на любовта, за да може той напълно да стане това, което е: образ и подобие на Бог в способността му да слуша, да приема, да дава пространство на другия. В крайна сметка слушането е измерение на любовта.

Затова Исус призовава учениците си да проверят качеството на тяхното слушане. „Затова внимавайте как слушате“ (Лука 8:18): така ги увещава той, след като е разказал притчата за сеяча, като внушава, че не е достатъчно да слушате, трябва да го правите добре. Само онези, които приемат Словото с „красиво и добро” сърце и го пазят вярно, дават плодове на живот и спасение (вж. Лк. 8:15). Само като обръщаме внимание на това кого слушаме, какво слушаме, как слушаме, можем да израснем в изкуството на общуването, чийто център не е теория или техника, а „капацитетът на сърцето, който прави близостта възможна“ (Ap. . Evangelii gaudium, 171).

Всички имаме уши, но много пъти дори тези с перфектен слух не могат да чуят другия. Съществува вътрешна глухота, по-лоша от физическата. Слушането всъщност не се отнася само до слуха, но и до целия човек. Истинското място за слушане е сърцето. Цар Соломон, макар и много млад, се оказал мъдър, защото помолил Господ да му даде „сърце, което слуша“ (3 Царе 3:9). А св. Августин приканва да слушаме със сърцето (corde audire), да приемаме думите не външно с ушите, а духовно в сърцата: „Да нямате сърцето в ушите, а ушите в сърцето”. А св. Франциск от Асизи увещава братята си да „наклонят ухото на сърцето“.

Ето защо, първото, което трябва да преоткриете, когато търсите истинска комуникация, е да слушате себе си, най-истинските си нужди, онези, които са вписани в дълбините на всеки човек. И можем да започнем отново, като се вслушаме в това, което ни прави уникални в творението: желанието да бъдем във връзка с другите и с Другия. Не сме създадени да живеем като атоми, а заедно.

Слушането като условие за добра комуникация

Противоположно на истинско слушане е подслушането. Всъщност, това е едно постоянно изкушение, което днес, по времето на социалната мрежа, изглежда, че се изостря - да подслушваме и шпионираме, да експлоатираме другите за наш собствен интерес. И обратното: това, което прави комуникацията добра и напълно човечна, е именно да слушаме пред кого сме, лице в лице, да слушаме другия, към когото подхождаме с лоялна, доверчива и честна откритост.

Нежеланието да слушаме, което изпитваме много пъти в ежедневието, за съжаление се проявява и в обществения живот, където вместо да се слушаме, ние често „говорим един през друг“. Това е симптом на факта, че консенсусът се търси повече от истината и доброто; повече от слушането, ние сме внимателни към публиката. От друга страна, добрата комуникация не се опитва да впечатли публиката с шегата, с цел да се подиграе на събеседника, а обръща внимание на съображенията на другия и се опитва да схване сложността на реалността. Тъжно е, когато дори в Църквата се оформят идеологически нагласи, слушането изчезва и отстъпва място на стерилни контрасти.

В действителност, в много диалози ние изобщо не общуваме. Просто чакаме другия да свърши да говори, за да наложим нашата гледна точка. В тези ситуации, както отбелязва философът Ейбрахам Каплан, диалогът е дуолог, монолог от две части. В истинската комуникация обаче аз и вие са „изходящи“, протягайки ръка един към друг.

Следователно, слушането е първата незаменима съставка на диалога и на добрата комуникация. Човек не общува, ако не го е изслушал първи и не прави добра журналистика без способността да слуша. За да се предложи солидна, балансирана и пълна информация е необходимо да се слуша дълго време. За да се разкаже събитие или да се опише реалност в репортаж, от съществено значение е умението да се слуша, с готовност за промяна на първоначалното мнение и изходните хипотези.

Само ако човек излезе от монолога, може да стигне до онази съгласуваност на гласовете, което е гаранция за истинско общуване. Слушането на множество източници, „а не до първата механа” – както учат експертите в областта – гарантира достоверност и сериозност на информацията, която предаваме. Слушането на повече гласове, дори в Църквата, между братя и сестри, ни позволява да упражняваме изкуството на разпознаването, което винаги се проявява като способност да се ориентираме в една симфония от гласове.

Но защо е нужно усилието да се слуша? Един голям дипломат на Светия престол, кардинал Агостино Казароли, говори за „мъченичеството на търпението“, необходимо да се изслушва и да бъде чут в преговорите с най-трудните събеседници, за да се получи възможно най-голямо добро в условията на ограничаване на свободата. Но и в не толкова трудни ситуации, слушането винаги изисква добродетелта на търпението, заедно със способността да бъдем изненадани от истината, макар и само частица от истината, от човека, когото слушаме. Само удивлението позволява познанието. Мисля си за безкрайното любопитство на детето, което гледа околния свят с широко отворени очи. Слушането с тази нагласа - удивлението на детето осъзнато от възрастния - винаги е обогатяване, защото винаги ще има нещо, макар и малко, което ще мога да науча от другия и да използвам добре в живота си.

Способността да се слуша обществото е още по-ценна в това време, наранено от дългата пандемия. Толкова голямо недоверие, натрупано по-рано към "официалната информация", предизвика и "инфодемия", в рамките на която е все по-трудно да направим света на информацията достоверен и прозрачен. Трябва да слушаме и слушаме задълбочено, особено социалните вълнения, засилени от забавянето или спирането на много икономически дейности.

Реалността на принудителната миграция също е сложен проблем и никой няма готова рецепта за решаването му. Повтарям, че за да преодолеем предразсъдъците за мигрантите и да стопим коравостта на сърцата си, трябва да се опитаме да се вслушаме в техните истории. Да се даде името и историята на всеки от тях. Много добри журналисти вече правят това. И много други биха искали, само ако можеха. Нека ги насърчим! Нека да чуем тези истории! Тогава всеки ще бъде свободен да подкрепя миграционните политики, които смята за най-подходящи за своята страна. Но ще имаме пред очите си, във всеки случай, не цифри, не опасни нашественици, а лица и истории на конкретни хора, погледи, очаквания, страдания на мъжете и жените, които да слушаме.

Слушане в Църквата

И в Църквата има голяма нужда да се слуша и да се слушаме. Това е най-ценният и съзидателен дар, който можем да си предложим един на друг. Ние, християните, забравяме, че служението на слушането ни е поверена от Този, който е слушател par excellence, в чието дело сме призовани да участваме. „Трябва да слушаме чрез ухото на Бог, ако искаме да можем да говорим чрез Неговото Слово“. Така протестантският теолог Дитрих Бонхьофер ни напомня, че първото служение в общение с другите се състои в това да ги слушаме. Който не знае как да слуша брат си, скоро вече няма да може да чуе дори Бог.

Най-важното дело в пасторската дейност е „апостолатът на ухото“. Слушайте, преди да говорите, както увещава апостол Яков: „Всеки да бъде готов да слуша, бавно да говори“ (1:19). Да дадеш малко от свободно си време за слушане на хората е първият акт на благотворителност.

Наскоро поехме по синодалния път. Нека се молим това да бъде чудесна възможност за взаимно слушане. Общението не е резултат от стратегии и програми, а се изгражда върху взаимното слушане между братя и сестри. Както в хор, единството не изисква еднообразие, монотонност, а множественост и разнообразие на гласове, полифония. В същото време всеки глас от хора пее, докато слуша другите гласове и във връзка с хармонията на цялото. Със съзнанието за участие в общение, което ни предшества и включва, ние можем да преоткрием една симфонична Църква, в която всеки може да пее със собствения си глас, приемайки тези на другите като дар, за да се прояви хармонията на цялото, което Светия Дух композира.

(dg/vatn)

 

 

 

24 Януари 2022, 13:18