Папата към здравните работници: лекувайте и утешавайте с наука и състрадание

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Милосърдие, любов, грижа и утеха. Това са думите, които ръководят Посланието на папа Франциск за 30-ия Световен ден на болните на тема: „Бъдете милостиви, както милостив е вашият Отец“ (Лука 6, 36). Да застанем до тези, които страдат по пътя на милосърдието”. Мислите на папата са отправени към многото „свидетели на милосърдието“, които болните срещат в болезненото си пътуване и застават близо до тях, които изливат „елея на утехата и виното на надеждата“ върху раните им. Важни присъствия, особено по време на пандемия, със самотата, спътник на дните, прекарани в интензивно отделение.

Франциск припомня, че Денят, установен от Свети Йоан Павел II, по причина на кризисната здравна ситуация ще бъде отбелязан във Ватиканската базилика, а не в Арекипа в Перу и, че остава въпреки това възможност за повишаване на осведомеността, за оценка на постигнатия напредък и за пастирското придружаване на болните, „за да могат да живеят времето на болестта, единени с Христос, разпнат и възкръснал“.

Милосърдие: майчинство и бащинство заедно

Като се спира на избраната тема, папата ни приканва да обърнем поглед към Бог „многомилостив, сила и нежност заедно“. „Ето защо можем да кажем – пише той – че Божията милост има в себе си и измерението на бащинството, и на майчинството, защото се грижи за нас със силата на баща и с нежността на майка, винаги нетърпелив да ни даде нов живот в Светия Дух”.

Болката, която изолира

Спирайки вниманието на мисията на Исус, който изцели толкова много болни хора, Франциск припомня изолацията, която човек живее, когато „изпита слабост и страдание в собствената си плът заради болест“, живеейки със сърце, натежало от мъка и страх. Мислите на папата са насочени към многото болни хора, които по време на пандемията „преживяха последната част от своето съществуване в самотата на интензивно отделение, със сигурност обгрижвани от щедри здравни работници, но далеч от най-близките и най-важните хора в техния земен живот“. В тази пустиня процъфтяваха „свидетелите на Божието милосърдие“, мъже и жени, способни да утешават просто с присъствието си.

Мисията на здравните работници

Франциск се обръща към „лекарите, медицинските сестри, фелдшерите, лаборантите, асистентите и болногледачите, както и към многобройните доброволци, които даряват ценно време на страдащите“. „Скъпи здравни работници, вашата служба до болните, извършвана с любов и компетентност, надхвърля – пише папата – границите на професията, за да се превърне в мисия. Ръце, които докосват страдащата плът на Христос, и които могат да бъдат знак за милосърдните ръце на Отца. Осъзнайте голямото достойнство на вашата професия, както и отговорността, която тя носи”.

Болният е по-важен от болестта

Като признава важния напредък на науката и технологиите в медицинската област, папата припомня, че е необходимо да не се „забравя уникалността на всеки пациент, с неговото достойнство и слабости“. „Пациентът винаги е по-важен от болестта му и поради тази причина всеки терапевтичен подход не може да бъде отделен от изслушването на пациента, неговата история, неговите тревоги, страхове. Ако не може да се излекува, може да се утеши“. Оттук и поканата за насърчаването на курсове за обучение за операторите, базирани на изслушването и изграждането на взаимоотношения.

„Странноприемниците на добрия самарянин"

Вниманието на папата се насочва и към местата за грижа, отворени от християнските общности във всяко кътче на света, благодарение на многото мисионери, които придружиха провъзгласяването на Евангелието с изграждането на болници. Тези „странноприемници на добрия самарянин“ са „скъпоценни дела, чрез които християнското милосърдие се е оформило и любовта на Христос, свидетелствана от неговите ученици, е станала по-достоверна“. Но папата признава, че в много страни има все още много да се направи и лечението си остава лукс. „Това се потвърждава от оскъдната наличност в най-бедните страни на ваксини срещу Covid-19; но още повече липсата на лечение на патологии, които изискват много по-обикновени лекарства”.

Да се вслушаме във вика на страдащите

В този сценарий е важно да се потвърди отново важността на католическите здравни институции, „ценно съкровище, което трябва да се пази и подкрепя“, и да се признае работата на многобройните основатели на религиозни семейства, които „знаеха как да се вслушат във вика на братята и сестрите без достъп до здравни грижи или лошо обгрижвани и се отдадоха в служба за тях!”. Присъствие, което е благословия във време, доминирано от културата на изхвърляне, където животът не винаги е признат като достоен да бъде приет и живян.

Посещението при болните: покана за всички

Друг аспект, който трябва да се отбележи, е този на пастирската грижа за болните. „Не можем да не им предложим Божията близост, Неговата благословия, Неговото Слово, отслужването на Тайнствата и предложението за пътя на израстване и съзряване във вяра“, подчертава папата. Всички сме призовани към близостта, „колко болни и колко възрастни хора живеят в къщи и чакат да бъдат посетени!“. Затова Франциск ни приканва да се молим „за всички здравни работници, така че, богати на милост, да предлагат на пациентите, заедно с адекватните грижи, своята братска близост“.