Холокост. Папата: нека не забравяме тази неописуема жестокост

Салваторе Черунцио – Светла Чалъкова – Ватикана

„Тази неописуема жестокост не трябва повече да се повтаря“. Това подчерта настойчиво Франциск, сякаш за да запечата в ума и сърцето, особено на новите поколения, в които злините на расизма и антисемитизма сякаш отново се завръщат, болката за всички жертви на Холокоста. В навечерието на Международния ден в памет на жертвите от Холокоста, на 76-ата годишнина от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, символ на онзи Холокост, който разби живота на милиони хора и семейства, папа Франциск отправи настойчив апел.

„Необходимо е да помним унищожаването на милиони евреи и хора от различни националности и вероизповедания. Тази неописуема жестокост не трябва повече да се повтаря“.

Призив към преподавателите и семействата

Папата се обърна към всички, но по-специално към „преподавателите и семействата, за да могат да насърчат осъзнаването на ужаса на тази черна страница в историята у новите поколения“. Едно предупреждение да съхраняваме живо вниманието към този ужас и в бъдеще, за да не избледнее, когато изчезнат последните свидетели. „Нека никога да не бъде забравен – каза папата – за да можем да изградим бъдеще, в което човешкото достойнство никога повече да не бъде потъпквано”.

 "Ужасна трагедия"

Също миналата година, припомняйки „тази ужасна трагедия по време на неделната молитва „Ангел Господен“ папата каза: „Безразличието е недопустимо, а паметта е дълг“, и прикани вярващите да се молят „като всеки каже в сърцето си: никога повече“.

Тишина в бездната на Аушвиц

Точно онова „никога повече“, което, макар и премълчано в полза на мълчание по-красноречиво от всяко изречение или реч, се разкри в жестовете на папата по време на неговото поклонничество на болката до бездната на Аушвиц-Биркенау, по време на пътуването до Полша между 2016 г. Сред молитвата пред стената на екзекуциите или в килията, където свети Максимилиан Колбе е прекарал последните мигове от живота си, между прегръдките с оцелелите и разходката с наведена глава сред мраморните паметници, от устата на Франциск не излезе и дума. Само една молитва беше в душата на папата, същата, която той остави написана на испански в Почетната книга на лагера за унищожение:

„Señor ten piedad de tu pueblo. Señor, perdón por tanta crueldad!“

„Господи, смили се над твоя народ. Господи, прости толкова много жестокост!“.