Папата към Апостолическия трибунал: Слушайте с пастирско сърце

Амедео Ломонако – Димитър Ганчев - Ватикана

Различните фази на един църковен процес и синодалният път са симетрични, тъй като имат обща крайна цел: църковно служение в служба на справедливостта, неотделимо от истината и за salus animarum (спасението на душите)”. Това подчерта папа Франциск пред членовете на Върховния апостолически съдебен трибунал, известен като Свещената Римска Рота, по време на аудиенцията за тържественото откриване на новата съдебна година

През тази година, посветена на семейството, срещата с членовете на Апостолическия трибунал е „възможност да се размишлява върху синодалността в процесите на недействителност на брака“, каза папата в обръщението си. Синодалната работа, няма строго процедурно измерение, но „трябва да бъде поставена в диалог със съдебната дейност, за да благоприятства  значението на каноничния процес в  живота на вярващите, които са преживели провала на брака“:

„Преди всичко, синодалността предполага съвместна работа, общ път– посочи Франциск. Преодолявайки изкривената представа, че брачните дела утвърждават обикновени субективни интереси, трябва да се преоткрие, че всички участници в процеса са призовани да допринесат за една и съща цел - да блесне истината за конкретен съюз между мъж и жена, стигайки до извода дали между тях има или не истински брак.

Насърчавайте прошката и помирението между съпрузите

Визията за съвместен път към обща цел „не е нова в църковното разбиране на тези процеси“. „Пий XII – припомни папата – очерта задачата на всеки участник в процеса да търси истината, като същевременно запазва верността на своята роля. Тази истина, ако се обича истински, става освобождаваща”. Папата подчерта, че „още в предварителната фаза, когато вярващите се намират в затруднение и търсят пастирска помощ, не трябва да липсва усилието да се открие истината за единството, което е необходима предпоставка за излекуване на раните“.

В този контекст разбираме колко е важно да се насърчав прошката и помирението между съпрузите, както и за евентуално валидиране на недействителния брак, когато това е възможно и разумно“, подчерта Франциск. При разглеждането на възможната нищожност на брака, допълни папата, е необходимо вярващите да се замислят върху причините, които ги карат да поискат това, като по този начин благоприятстват нагласата за приемане на окончателната присъда, дори ако тя не съответства на тяхното собствено убеждение.

Не се затваряйте в субективни гледни точки

За папата, ефективното пастирско придружаване на верните в техните брачни кризи означава "вслушване в Светия Дух, който говори в конкретната история на хората". Споделеното търсене на истината, допълни Светият отец, „трябва да характеризира всеки етап от съдебния процес“. Наистина, в процеса понякога възниква диалектика между противоречиви тези, но спорът между страните трябва винаги да протича в искрено придържане към това, което изглежда вярно за всяка страна, без да се затваряме в собствената си визия, обясни папа Бергольо:

„Готовността за предлагане на собствена субективна версия на фактите става плодотворна в контекста на адекватна комуникация с другите, но способна за самокритика. Поради това не е допустимо всякакво доброволно изменение или манипулиране на фактите, насочени към получаване на прагматично желан резултат“.

Умението да се слуша

Папата подчерта, че „отдаването на правосъдие в Църквата е проява на грижата за душите, която изисква пастирска грижа, за да бъдем служители на спасителната истина и милосърдието. „Синодалността в процесите предполага постоянно упражняване да се слуша”:

Това означава "да се разбере визията и причините на другия, почти да се идентифицираме с другия - обясни папа Франциск. Както в други области на пастирската грижа, така и в съдебната дейност е необходимо да се насърчава културата на изслушване, предпоставка за културата на срещата. Затова стандартните отговори на конкретните проблеми на отделните хора са пагубни“. Всеки един от тях, със своя опит, често болезнен, представлява за църковния съдия конкретна „екзистенциална периферия“, от която трябва да се движи всяко съдебно пастирско действие“.

Законът в служба на истината

Процесът също така изисква "бдително изслушване на това, което се аргументира и демонстрира от страните", продължи папата. Разследването, насочено към установяване на фактите, е от особено значение и за това изисква търпение, и „пастирско бащинство“. „Съдиите трябва да бъдат слушатели на всичко, което се появи в процеса за и против обявяването на нищожност. Те са длъжни да направят това по силата на задължението за справедливост, оживено и подкрепено от пастирско милосърдие”. "Бюрократизмът в юрисдикцията не е католически". За придобиване на такъв стил е необходимо да се избегне задънената улица на бюрократизма, тоест на самореферентната визия на закона. „Законът и съдът винаги са в служба на истината, справедливостта и евангелската добродетел на милосърдието“

Присъдата плод на внимателно разпознаване

Друг аспект на синодалността в процесите е разпознаването. „Синодът - обясни Франциск - не обикновено запитване или анкета. Става въпрос за разпознаване, основано на общия път и слушането, което позволява да се направи прочит на конкретната ситуация на брака в светлината на Божието Слово и Учението на Църквата”. По този начин, решението на съдиите изглежда като „потапяне в реалността на жизненоважно събитие, за да се открие в него съществуването или не на валидното съгласие върху което се основава бракът“.

Резултатът от този общ път е произнасянето на присъдата, която е „резултат от внимателно разпознаване, което води до истината за личния опит, като по този начин подчертава пътищата, които могат да се отворят оттам. Ето защо, съдебното решение трябва да бъде разбираемо за участващите: само по този начин то ще има особено значение в техния човешки и християнски път“. С него приключва един път, който, подобно на синодалния път, винаги трябва да бъде съпровождан от слушане и търсене на истината.