Ангел Господен: вярата преминава през отзивчивостта и смирението
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
„Никой пророк не е приет в отечеството си“: фраза, която и днес се повтаря често, произнесена от Исус в Назарет. Днешният откъс от Евангелието на Лука (Лк. 4, 21-30), представя Исус в синагогата на родния му град, където всички знаят, че той е син на Йосиф, дърводелецът. Исус не е разбран от своите земляци, изненадани, че го чуват да говори и недоверчиви, „резултатът е горчив: вместо да получи одобрение, Исус намира неразбиране и враждебност“: „от Него те са искали чудеса, удивителни знамения, но Той не прави това“, посочи папата. Тогава Исус произнася фраза, станала пословична: „никой пророк не е приет в отечеството си“ (ст. 24). Франциск посочи, че „тези думи показват, че неуспехът на Исус не е бил съвсем неочакван. Той е познавал своите, знаел е за риска, на който се излага, имал е предвид отказа.
Тогава можем да се запитаме: защо, след като е предвиждал неуспех, все пак е отишъл в земята си? Защо да се прави добро на хора, които не искат да те приемат? Това е въпрос, който често и ние си задаваме. Но това е въпрос, който ни помага да разберем по-добре Бог. Той, пред нашата затвореност, не се отдръпва: не слага спирачки на любовта си. Пред нашата затвореност, той върви напред. Виждаме отражение на това у онези родители, които осъзнават неблагодарността на децата си, но въпреки това не спират да ги обичат и да им правят добро. Бог е такъв, но на много по-високо ниво. И днес призовава и нас да вярваме в доброто, да не спираме да се опитваме да правим добро.
Да приемем Исус в ежедневието
„Хората от Назарет не са били приветливи с Исус, а ние?“, запита риторично Светият Отец, като насърчи да разгледаме двата примера на гостоприемство, предложени от самия Исус. Има двама чужденци: вдовицата в Сидонска Сарепта, която е приела пророк Илия, въпреки глада и сириецът Нееман, който се е доверил на пророк Елисей, след като и двамата са преминали през изпитания. Папата подчерта, че и вдовицата, и Нееман са приели пророците „чрез отзивчивостта и смирението“. Начинът да приемем Бог е този, така се изразява вярата и те „бяха покорни, а не и затворени“. Вдовицата и Нееман не са отрекли пътищата на Бог и на неговите пророци; те са били покорни, а не неотстъпчиви и затворени“.
Братя и сестри, Исус също следва пътя на пророците: Той се представя така, както не сме очаквали. Не Го намират тези, които търсят чудеса, нови усещания, вяра, направена от сила и външни белези. Докато Го намират онези, които приемат неговите пътища и неговите предизвикателства, без оплаквания, без съмнения, без критики и сърдения. С други думи, Исус иска от вас да го приемете в ежедневната реалност, в която живеете; в Църквата днес, такава, каквато е; у този, който е до вас всеки ден; в конкретността на нуждаещите се.
Отворен ум и непринудено сърце
Папата отново ни призова да се запитаме как се поставяме ние пред Господа, дали като неговите земляци смятаме, че „знаем всичко за Него“, мислим, че го познаваме добре „с нашите представи и нашите преценки“, рискувайки да се затворим за новостта на Исус и да останем „закрепени за нашите позиции“. Господ иска от нас „отворен ум и непринудено сърце“, каза Франциск и посочи Мария за пример на смирение и отзивчивост. Нека тя „ни покаже пътя за приемането на Исус“.
След неделната молитва, папа Франциск отправи сърдечен поздрав към момчетата и момичетата от католическата мирянска младежка организация „Ационе католика“ на Римската епархия, събрани на площад „Свети Петър“ за неделната молитва, който бе посрещнат с голям ентусиазъм от групата, която, насърчена от Франциск, пусна цветни балони в небето, в знак на радостен празник и надежда:
С обич поздравявам момчетата и момичетата от „Ационе католика“ на Римската епархия! Те са тук групово. Скъпи младежи, и тази година, придружени от родителите, възпитателите и помощник-свещениците, вие дойдохте – малка група, поради пандемията – при приключване на „Кервана на мира“. Вашият лозунг е Да възстановим мира. Хубав лозунг! Важен! Има голяма нужда от „поправяне", като се започне от личните ни отношения и се стигне до отношенията между държавите. Благодаря ви! Продължавайте! А сега пуснете вашите балони към небето в знак на надежда... Ето! Това е знак за надежда, която младите хора на Рим ни носят днес, този „керван на мира".
Папа Франциск поздрави и присъстващите от Салезианския орден:
В навечерието на празника на свети Йоан Боско, бих искал да поздравя салезианите и салезианките, които правят много добро за Църквата. Проследих литургията, отслужена в храма на Дева Мария Помощница [в Торино] от ректор майор Анхел Фернандес Артиме, молих се с него за всички. Нека помислим за този велик Светец, баща и учител на младите. Той не се затвори в сакристията, не се затвори в своите неща. Той излезе на улицата да търси младите хора, с онази креативност, която беше неговата отличителна черта. Най-добри пожелания на всички салезиани и салезианки!
