Папата за Световния ден на мира 2022: диалог между поколенията, образование, труд

Докато светът остава в „хватката“ на пандемията, а„оглушителният шум от войни и конфликти“ се усилва с увеличаване на производството на оръжия повече, отколкото по време на „студената война“, все още е възможно да се изгради „траен мир". Това е конкретна надежда, която папа Франциск изтъква в посланието си за 55-ия Световен ден на мира, който се чества на 1 януари 2022 г.

„Въпреки многобройните усилия, насочени към конструктивен диалог между нациите, оглушителният шум от войни и конфликти се усилва, докато болестите с размери на пандемия напредват, последиците от изменението на климата и влошаването на околната среда се влошават, драмата на глада и жаждата се влошава и продължава да доминира икономически модел, основан на индивидуализъм, а не на солидарно споделяне. Както във времената на древните пророци, дори и днес викът на бедните и на земята продължава да се надига, за да моли за справедливост и мир“, пише папата в посланието.

Пред тази действителност, папата предлага три начина за изграждане на траен мир: чрез диалог между поколенията, като основа за реализиране на общи проекти; образованието, като фактор на свободата, отговорността и развитието и  осигуряване на труда за пълната реализация  на човешкото достойнство. За папата, това са три съществени елемента за един „социалния пакт", без които всеки мирен проект би бил несъстоятелен.

Диалог между поколенията

На първо място, необходимо е да се възвърне "взаимното доверие", което е в основата на всеки искрен диалог, както пред здравната криза, която "усили чувството за самота", но също така показа как може да се изрази по-доброто от хората“. „Диалогът означава да се вслушваме един друг, да обсъждаме, да се договаряме и вървим заедно. Насърчаването на всичко това между поколенията означава да се обработи твърдата и стерилна почва на конфликти и отпадъци, за да се култивират семената на траен и споделен мир“.

Папата подчертава нуждата от съюз между опита на възрастните хора и динамиката на младите: „Младите хора  се нуждаят от „мъдродтта, житейския и духовния опит възрастните хора“,  докато възрастните „се нуждаят от подкрепата, обичта, креативността и динамиката на младите хора“. Именно в срещата между поколенията се намира „движещата сила на една здрава политика, която не се задоволява с администриране на съществуващото с временни или бързи решения, а която се предлага като форма на любов към другия, в търсенето на споделени и устойчиви проекти“, посочва папа Франциск. В същата посока е и ангажиментът за грижа към общия дом, „заем, който всяко поколение получава и трябва да предаде на следващото поколение“. Франциск изтъква и насърчава усилията на много млади хора в опазването на творението, като подчертава техния „ентусиазъм и „отговорност за спешната промяна на посоката в контекста на актуалната етична и социално-екологична криза“.

Инвестиции в образованието, а не във въоръжаването

За папа Франциск,  образованието и възпитанието са основите за едно сплотено гражданско общество, способно да генерира надежда, богатство и напредък.  Но вместо да се инвестира в образованието, „военните разходи се увеличават, надвишавайки нивото, регистрирано в края на "студената война", и изглежда предопределено да нараснат неимоверно. Ето защо – посочва Франциск - е подходящо и спешно тези, които имат правителствени отговорности, да разработят икономически политики, които предвиждат обръщане на връзката между публичните инвестиции в образованието и фондовете за въоръжение“. Папата настоява за реален процес на международно разоръжаване, тъй като може да донесе само големи ползи за развитието на народите и нациите, „като освободи финансови ресурси, които да бъдат използвани по-подходящо за здравеопазване, училище, инфраструктура, грижи за територията“.

Папата изразява пожеланието инвестициите в образованието да бъдат придружени от по-голям ангажимент за „насърчаване на културата на грижата“, която може да  се превърне в „общ език, който разрушава бариерите и изгражда мостове“.

Достоен труд за пълната реализация  на човешкото достойнство

Трудът е „основата, върху която да се изгражда справедливост и солидарност във всяка общност“, посочва папа Франциск в посланието. В тази перспектива разглежда щетите, причинени от Covid-19: „Милиони икономически и производствени дейности бяха прекратени“; работниците стават „все по-уязвими и снкирти за общественото съзнание и политиката“, а дистанционното обучение в много случаи доведе до „регресия в обучението и в училищните програми“; младите хора, които навлизат на професионалния пазар и възрастните, които са изпаднали в безработица „днес са изправени пред драматични перспективи”.

Папата смята въздействието на кризата върху сивата икономика за „опустошително“, което често включва мигранти, много от които не са признати от националните закони, „изложени на различни форми на робство и без социална система, която ги защитава“. Освен това припомня, че „понастоящем само една трета от световното население в трудоспособна възраст се ползва от система за социална защита или може да се възползва от нея само в ограничени форми“. „В много страни насилието и организираната престъпност нарастват, задушават свободата и достойнството на хората, тровят икономиката и пречат на развитието на общото благо. Отговорът на тази ситуация може да бъде само чрез разширяване на възможностите за достоен труд“.

Франциск също препоръчва да не се замества човешкия труд с технологичния прогрес: „По този начин човечеството би си навредило“. „Трябва да обединим идеи и усилия, за да създадем условия и намерим решения, така че всяко човешко същество в трудоспособна възраст да има възможност със своя труд да допринесе за живота на семейството и обществото.

Цели, които могат да бъдат постигнати чрез насърчаване в световен мащаб на „достойни“ условия на труд, които гарантират „свободата“ на предприемаческите инициативи и насърчават обновената социална отговорност, така че „печалбата да не бъде единственият водещ критерий“. В тази перспектива папата призовава за „активна роля“ на политиката в насърчаването на „справедлив баланс между икономическа свобода и социална справедливост“ и призовава инициативите, които подтикват бизнеса да зачита правата, да бъдат „стимулирани, приветствани и подкрепяни“ човешките същества на работници мъже и жени.

(dg/vatn)